Светлана Дичева: Културата не е черешка върху тортата, а самата торта

Светлана Дичева е завършила Френската езикова гимназия в Сливен и специалност „Радиожурналистика“ в СУ „Св. Климент Охридски“. От 1985 г. работи в програма „Хоризонт“ на БНР. Била е водеща на едни от най-популярните радиопредавания като сутрешния блок „Преди всички“ и обедния информационен блок „12 плюс 3“. Била е репортер и водещ и в БНТ. Автор е на радиорубриката „Библиотека Хоризонт“, посветена на книги от български писатели. Нейни са сборникът с разкази „Балканският пророк” (2000) и романите „Мона и Магелан” (2005), „Лабиринт за романтични минотаври” (2009) и „Заекът на Гала” (2010).

АкадемикаБГ/akademika.bg се срещна с нея по повод публикуването на новата й книга.

– Последната ви книга „Роял в мазето“ е написана като че ли на един дъх. Така ли беше?

– Не съвсем. Но може да се каже „на два дъха“. Най-вдъхновено пиша по време на годишната си отпуска през декември. Така че „Роялът“ е написан в два последователни месеца декември с дребни и епизодични „пописнувания“ помежду. Самата аз обаче не мога да усетя кога съм спряла да пиша и откъде съм започнала отново. Текстът се чете на един дъх и измамно изглежда писан по същия начин.

– Сред героите в книгата има домашни и улични животни, обитаващи изоставена гара. Какво в тяхното общество кореспондира с човешкото?

– Самата аз разбрах колко животните от бандата, която преследва призраци, са близки до хората при последното четене на текста вече като книжно тяло. Изведнъж осъзнах – животните са „хората от народа“, всички ние, които се чувстваме излъгани. Те са „добрите“, наивните, идеалистите, но не и глупавите, много моля. Погледнете се в огледалото и ще видите някой от моите герои – кучетата Голдън, Лучия и Клариса, котараците Чан Кайши и Робърт Мюлер, норката Бела, вълкът Шуши ( Шеварнадзе ) и гущерът Геко.

– Ако ползваме основната метафора от книгата, ще излезе ли скоро роялът от мазето?

– Няма начин. Душата иска да слуша музика на Бах или Моцарт, а без роял това няма как да стане. „Велики са тези, които разбират, че духовното е по-могъщо от каквато и да е материална сила и че мисълта управлява света“, казва Емерсън, който ни дава ключ към трансцендентното. Ние всички сме велики, дори когато не го знаем. Моите животни го знаят. Те са добри и мъдри, понеже двете неща – доброта и мъдрост – са едно и също. Ако някой изпадне в заблуждение е сметне, че в ценностната система на моите герои материалното е в мазето, много се лъже. В тяхната ценностна система просто няма мазе. Всяко нещо е ценно и заслужава да се появи на сцената на Болшой, Метрополитен, Роял Албърт хол или зала „България“.

– В месеца на матурите нека да споменем и проблема с четенето. Четат ли според вас днешните деца на България? Четат ли достатъчно, четат ли книги?

– Да. Въпросът е какво, колко и как. Специалистите трябва да наблюдават тези процеси, да се опитват да помагат на младите читатели, да ги насочват, да им помагат в избора и в начина на четене. Целта е не да се чете бързо – каква идея само! Това да не ни е спринт на 100 метра? Целта е да се научат да мислят интересно и в дълбочина. Мисленето е целта на мероприятието, не самото четене. Писателите просто трябва да пишат за деца, което е много трудна задача. Аз засега съм в преддверието на това изкуство. Дано успея да вляза…

– Необходимо ли е според вас да се актуализира учебната програма по литература – има мнения, че в нея трябва да влязат съвременни български автори?

– Несъмнено. Когато децата отрано се закърмят с уважение към собствените автори, към литературното отражение на родната действителност, те ще израстнат хора със самочувствие и самоуважение, което означава успешни хора. Нека се опитаме да разберем колко е важно това – да създаваме успешни българи!

– Вашето предаване „Графити по въздуха“ е едно от най-интересните в българския ефир. Кой е най-интересният ви гост в последно време?

– Хм, много труден въпрос. Не може да се посочи един събеседник, нито сто, нито хиляда. Но има един образ, който заслужава да бъде описан – това са хората на духа, които не се блъскат в гърдите, не са на всяко гърне мерудия, стоят отстрани, наблюдават, работят с хъс, създават, мислят. Те са от различни възрасти, професии, но общото е, че са креативни, имат критично мислене, имат енергия. Това са събеседниците на „Графити по въздуха“! Слушателите на предаването стават все повече, защото енергията на креативността е заразна.

– Казват, че българската култура съществува не благодарение на институциите, а въпреки тях. Така ли?

– Не можем да виним институциите, ако нямаме творчески идеи. Най-важни са идеите, а когато ги имаш, нямаш изход – създаваш, независимо от пречките. Много ми се иска да обвиня министъра на културата, че не мога да завърша един много драматичен роман, закучен от почти три години. Кога ще се появи подходящият министър, за да ми кацне музата? Това само в скоби. А иначе смятам, че не различно поведение на културните институции ни е необходимо, а различна цялостна културна политика. Културата не е черешка върху тортата, а самата торта. Не е маята за хляба, а самият хляб.

Интервю на Евелина ГЕЧЕВА