Проф. Емил Хорозов е бивш директор на фонд „Научни изследвания“ – през 2010-2011 г. Той е български математик, работещ в сферата на математическта физика. Преподавател във Факултета по математика и информатика на СУ и гост-преподавател в редица чуждестранни университети. През 1973 г. завършва математика в СУ, през 1978 г. става доктор в Московския университет, а от 1990 г. е доктор на математическите науки. От 2004 г. е член-кореспондент на БАН.
Когато подаде оставка като директор на фонда, направи проверка и написа доклад до министъра на образованието Сергей Игнатов как се ограбва фондът. Министърът не реагира, но по-късно беше принуден да подаде оставка след проверка на инспектората на Министерския съвет, при която са констатирани 60 нарушения във фонд „Научни изследвания“.
АкадемикаБГ/akademika.bg се срещна с проф. Хорозов по повод разпространено от него писмо в медиите срещу скандално назначение в дирекция „Наука“.
– Проф. Хорозов, заради вашите сигнали във връзка с фонд „Научни изследвания“ си отиде един министър на образованието – Сергей Игнатов. Промени ли се нещо във фонда след уволнението на Игнатов?
– Няма промени към добро. Най-впечатляващото продължение на неговата политика (впрочем доста по-стара) е назначението на новия Изпълнителен съвет на фонда. Например председателят на фонда – проф. Пламен Мишев, е спечелил проект ТК_09_0181 с множество нарушения. Най-напред най-слабата му рецензия е скрита, за да се вдигне средната му оценка.  Това не е помогнало и проектът е класиран, без да събере точките си. Добре е да отбележа, че всички спечелили проекти на неговия университет УНСС са класирани с някакви нарушения. А той е бил зам.-ректор по научната част. Заместник-председателят на фонда е проф. Ана-Мария Тотоманова, бивш зам.-министър в МОМН. Тя е спечелила проект в конкурс „Развитие на научната инфраструктура“, където не е кандидатствала и следователно не е оценявана за него. В конкурса, в който си е подала документите, е получила слаби оценки и е „преместена“. Не е зле някой да прегледа отчетите и финансовите документи на този проект. Доц. В. Костов е бил председател на комисия в скандалния конкурс от 2012 г. Класираните проекти на тази комисия са спрени поради множество нарушения, установени от Инспектората на МС. Не е нужно да продължавам.
Наскоро беше предложен и вероятно вече утвърден „нов“ правилник. Новото е, че е още по-мракобеснически от предишния, който беше съставен сякаш да помага при корупцията. При това те имаха достатъчно образци. Но след като е възложен на такава комисия за съставяне на правилник, резултатът ще е такъв.
– Според вас ще бъде ли покрит скандалът с раздадените милиони през 2012 г., или ще има реално разследване и наказания?
– Надявам се, че няма да бъде покрит. Освен това не стига само той да се разследва. Дори бих казал, че е по-важно да се направи пробив в разкриването на „нарушенията“ през 2008-2009 г. Именно за този период са достъпни материали, които сочат към изключително систематично раздаване на пари от  порядъка на десетки милиони в нарушение на закони. Крайно време е прокуратурата да заработи и по този случай, за да не се стига до намеса на ЕК.
За мене е много важно ясно да се определят отговорностите на лицата, управлявали фонда. В противен случай ние никога няма да имаме нормално научно финансиране, а в Европа ще продължат да гледат на България като на най-корумпираната държава. Аз съм оптимист, че ще започнат сериозни проверки. Но за тази цел и научната колегия трябва да продължи да настоява.
– Преди дни разпространихте сигнал до президента и премиера във връзка с готвено назначение в дирекция „Наука“ . От него разбираме, че нещата там продължават да са мътни. Споделят ли ваши колеги тревогите ви около назначението на Лора Павлова?
– Меко казано „споделят“. Всички, които са имали контакти с нея, са ужасени от перспективата тя да управлява дирекция „Наука“. При това много малко от тях имат цялостен поглед върху работата й, а съдят само от конкретни случаи. Назначаването на Лора Павлова на този изключително важен пост означава да се назначи Албена Вуцова за още един 20-годишен период.
– От кого очаквате да се реши въпросът, след като предишния път имаше раздвижване едва след като стана ясно, че и ЕК се интересува от начина, по който се харчат парите за наука у нас?
– Все още се надявам прокуратурата да се заеме с множеството сигнали, един от които е мой. В него на 15 страници съм изложил множество факти, които предполагам, че са престъпления. В България има и други специализирани органи за борба с корупцията. Иначе ще се наложи пак Европа да се намеси. А всяка такава намеса отново ще хвърли петно върху България като държава, която не може или не желае да се справя с корупцията във високите етажи на властта.
– В сигнала си се позовавате на статия от в. „Капитал“, от 13.12.2003 г., от която става ясно как се прави класирането и финансирането в дирекцията, оглавявана от Албена Вуцова, за чийто заместник се готви Лора Павлова. Защо според вас толкова години не се предприема нищо?
– Албена Вуцова или както тя самата е избрала да се нарича – агент Юлия,  има изключително силни позиции сред хора свързани с тази част от  Държавна сигурност, която проведе промените през последните 23 г. Към тях пък има прилепени всевъзможни блюдолизци, кариеристи, корумпирани личности, хора на държавна хранилка, които извършват „дребни услуги“ на властимащите. Причината е точно същата, по която няма нормално образование и  здравеопазване, няма стабилна промишленост, липсва почтена система за разпределяне на европейските субсидии, купуват се постове и даже избори. От много години се говори за изключително вредната роля на средния  управляващ персонал. Както виждате, министър може да се изгони. Да се прогони чиновник е безкрайно трудна задача. Друг е въпросът, че не се е намерил министър, който иска да се справи с вечните чиновници – от социализма, та до ден днешен.
– Сам ли сте в своята битка за прозрачно и коректно финансиране на науката?
– Когато разговарях с европейските научни лидери – проф. Анн Глоувър, проф. Хелга Новотни и др., те наистина изказаха опасения, че съм сам. Мисля, че събитията показаха, че това не е вярно – много учени също заявиха съпричастност към проблемите на научното финансиране.  Не всички са достатъчно активни, но има хора с изявена гражданска позиция. Такива определено са доц. Христо Димов, д-р Виктор Атанасов. Всъщност те проведоха протестите през 2012 г. Има и други, които дават интервюта или пишат мнението си в електронни сайтове. Всеки от тях допринася с нещо.
– Очакваме нов министър на образованието и нов премиер – какво първо трябва да променят в сферата на висшето образование и науката?
– Преди всичко трябва да се почерпи от опита на успелите страни, особено за организации като научния фонд, където това не е толкова трудно. И тъкмо защото не е трудно, с тях  трябва да се започне – един успех ще окуражи ръководството за следващи реформи.
Висшето образование изисква далече по-сериозни усилия, които зависят не само от  фактори в самата сфера, но и от фактори извън нея. Докато няма добра икономика, няма да има и добро образование. Още по-лошо е, че и обратното е вярно – без добро образование не е реалистично да има модерна икономика, т.е. получава се порочен кръг. Затова стъпките в цялото социално и икономическо развитие трябва да са свързани и да са дело на цялото правителство докато се разкъса този  кръг.
Все пак сред първите стъпки, които също не са безнадеждно трудни, е да се направи  правилна рейтингова система за университетите. И на нейна база да става голяма част от финансирането. Сегашната система е негодна, а даже да беше добра, тя носи не повече от 10-20 % от финансирането. Сега основната част от финансирането идва от броя на студентите.  Но ако икономиката не се интересува от качествата на завършилите или поне не може да заяви ясно от какво се интересува, ще имаме все повече печатници на дипломи, при това без да се нарушават законите. А ние учените докато чакаме икономиката да направи своите стъпки  можем  и тук да ползваме чужд опит. Например във Великобритания финансирането може да е над 50% заради научните постижения. В почти всички страни има стимули за научните постижения, говоря за институционалното финансиране,  а не за конкурсното. Това не трябва да се оставя на чиновниците. Чиновниците биха били много полезни, когато водещи  са учените. За съжаление българските учени са изключително пасивни. Мисля, че и вие, журналистите, като цяло сте в дълг към науката и образованието в смисъл, че все още малко се обсъждат успехите и неуспехите.
Интервю на Яна ИВАНОВА

Още по темата

Старозагорските деца грабнаха много награди в „Бъди грамотен“

Деца, младежи и възрастни се включиха активно в тазгодишното издание на инициативата "Бъди грамотен". В пешеходното ...

Правописният маратон “Бъди грамотен” тръгва от Стара Загора

И тази година правописният маратон “Бъди грамотен” ще започне от Стара Загора. Инициативата се осъществява от 2009 ...

Семеен летен лагер “Българска съкровищница”

    Леки и приятни занимания по български език сутрин, а следобед - български фолклор!  "Българска съкровищница" е новото ни ...

Българска съкровищница

Лятна школа по български език и фолклор. Подходяща е както за деца от страната, така и за българчета, живеещи в чужбина.

• Новини

Български език за чужденци

We offer private lessons ans lessons in small groups – in our office or via Skype.

Семеен летен лагер

Лятна школа по български език и фолклор. Подходяща е както за деца от страната, така и за българчета, живеещи в чужбина.

Следете ни