Ивайло Начев e роден в София през 1983 г. През 2006 г. се дипломира като бакалавър в СУ „Св. Климент Охридски” а през 2008 г. – като магистър, отново в СУ . През последните 5 г. се занимава активно с образователни дейности в университета, като води цялостния административен процес по обслужването на студентите бакалаври, докторантите, организацията, приема на кандидати в магистърските програми и приема на курсисти и специализанти за следдипломна квалификация в Богословски факултет на СУ.
АкадемикаБГ/akademika.bg се срещна с него по повод новината, че Богословският факултет в СУ предлага нова магистърска програма. Разговаряхме и за това какво се случва в този факултет.
– Г-н Начев, кое предизвика появата на нова магистърска програма „Църковно социално дело“ в Богословския факултет на СУ?
– През последните 20 г. в българското общество динамичните обществени процеси оказват значително влияние върху социалната мисия на Църквата и развитието на богословската наука. Увеличават се предизвикателствата пред свещенството във връзка с промените в обществения живот. Проблеми като наркотичната зависимост, СПИН, младите хора без родители, социално слаби без подслон и средства за прехрана, психически и емоционално лабилни личности – всичко това изисква нов подход за взаимодействието между църковния и обществено-социалния живот. Заради това е нужно енорийският свещеник да бъде подготвен да извърши редица превантивни мерки в своето служение, както и да положи необходимите квалифицирани и адекватни пастирски грижи за тези млади хора.
Предложената програма се очертава като първата в СУ междуфакултетска програма с равностойно участие на Богословския факултет и факултета по Педагогика относно научно ръководство, учебни дисциплини, хорариум и пр. Студентите от магистърската програма „Църковно социално дело” ще получат задълбочена академическа теоретична и практическа подготовка както в областта на теологията, така и в социалните дейности.
– Каква е цената на обучението?
– Предлага се платена задочна форма с годишна такса 1000 лева. Тя се заплаща два пъти, на две равни вноски.
– Какво ще се изучава в магистърската програма?
– В рамките на първите два семестъра се набляга на базисните богословски дисциплини Въведение в богословието, Библеистика (Стар и Нов Завет), Християнска етика, Пастирско богословие и др, както и базисните дисциплини, свързани със социалната работа като История, основи и методи на социалната работа, Комуникативни и поведенчески стратегии и др. През втората година се изучават т. нар. профилиращи дисциплини – задължителни и избираеми. Задължителните са Пастирска психология, Социално-терапевтични аспекти на пастирското служение, Социална закрила за деца и семейства, Проблеми на християнската биоетика и др., а избираемите – Пастирски грижи за младите хора в риск, Християнското семейство като духовна общност и възпитателен фактор, Духовно обгрижване на стари хора, Социална работа с етнически общности и др. Предлагат се и факултативни курсове по Жестомимичен език, Новогръцки език, Хосписна грижа и Възпитателни и терапевтични аспекти на фотографията. В учебния план на програмата се включва и подготовката на курсов проект по дадена тема, а начинът на дипломиране е чрез защита на дипломна работа.
– Има ли подобни програми в други страни?
– Такива съществуват в някои от висшите духовни училища към Руската, Гръцката, Украинската и Румънската православна църква. За разлика от посочените висши училища нашата магистърска програма съдържа доста по-голям брой предмети от областта на Пастирска психология, Социална работа с различните групи хора в риск, Психология и Педагогика, като по този начин се съвместяват добрите практики на Православната църква с психотерапевтичните методи на Психология и Медицина.
– Каква ще е професионална реализация на завършилите магистратурата?
– Организатори, ръководители на проекти в областта на социалното подпомагане, извършвано от БПЦ, организатори на социални услуги в църковни енории и специализирани институции на БПЦ, специалисти в сферата на църковно-социалната грижа за групи лица в риск, в правителствени и неправителствени организации, работещи по програми и проекти с участието на Църквата. Специалисти по духовно обгрижване и социална подкрепа на настанени в лечебни заведения, домове, приюти, центрове за работа с хора с увреждания, със зависимости, с други уязвими групи от населението и хора в затруднено положение.
– Кажете няколко думи за интереса на кандидат-студентите към Богословския факултет на СУ.
– В последните години има засилен интерес към изучаването на религията у нас. Запълват се обявените бройки за прием на кандидат-студенти (110 за бакалаври). Наблюдава се и по-голям интерес към магистърските програми за неспециалисти. Едни от най-успешните и утвърдени магистърски програми във факултета са „Вяра и живот”, „Религия и образование” и „Християнско поклонничество”. Всяка година приемаме около 70 магистри в отделните магистърски програми. Магистрите неспециалисти са с висше образование в различни области: юристи, медици, учители и пр., чиито интерес към духовността и потребността от изучаването на религията ги водят при нас. От есента на тази година факултетът организира и курс за професионална квалификация специално за учители по религия, като приемът там е отворен за всички, които имат интерес към изучаването на теологията и преподаването на религията в средните училища. Обучението ще бъде в рамките на една година.
За настоящата учебна 2012/2013 година Богословският факултет на СУ обучава 430 студенти и 30 докторанти.
Интервю на Яна ИВАНОВА

16 юни, 2013 07:00 | 

Теми:
Facebook
Twitter
Google+


Facebook
Twitter
Google+
planeta ivanova коментира на 30 юли, 2013 г., 09:40 ч.
Имам въпрос: Каква е реалезацията на завършилите богословдсшя факултет – днес