Какви реформи в образованието бих предприел аз, студентът

Като млад и амбициозен младеж, който е завършил средното си образование съвсем наскоро и който имаше възможността да учи в едно от най-елитните бординг училища във Великобритания (Whitgift School, Лондон) на пълна стипендия за една академична година, смятам, че образователната система в България в момента е всичко друго, но не и образователна. Всеки един етап (основно, средно, висше образование) е пълна пародия, отличаваща се с ниско ниво на възпитание на учениците; липса на каквито и да било наказания и санкции за тяхното вулгарно и неприемливо поведение; срамно ниски учителски заплати; никакво желание за работа както от ученици, така и от учители; делегирани бюджети, които превърнаха всеки един ученик или студент в ходеща банкнота; матури, от които няма никакъв смисъл, след като масово се преписва и подсказва; купуване на изпити и дипломи. Всичко това с една цел: Нейно височество добрата оценка или така желаната диплома.
Повечето ученици и студенти у нас имат тотално изкривено мнение по отношение на учебния процес: предпочитат да зубрят, вместо да разберат даден урок; учат за оценка, а не за самоусъвършенстване; спят по време на часове или лекции, а след това карат родителите си да плащат луди пари за частни уроци. От другата страна са преподавателите: скучно и едностранно преподаване и липса на желание за работа, с малки изключения; постоянно понижаващи се критерии; никакви права и стимули за развитие.
На върха на пирамидата са управляващите, независимо от коя партия, които гледат, но не виждат (или просто не искат да видят) скоростния упадък на образованието в България, които смятат някакви смешни статистики за по-важни от качеството на обучението, които гледат да отбият номера, докато им изтече мандатчето. В момента съм студент в Американски университет в България и смея да твърдя, че получавам наистина качествено висше образование. От нещата, които чувам от приятели, следващи или следвали в български ВУЗ-ове в София, Пловдив и други големи градове, мога само да направя заключението, че образованието в България е гранясало отдавна.
Какви реформи бих предприел аз?
– Повечето изпити да изискват писане на добре аргументиран текст, а използването на тестове да се сведе до минимум. Тестовете стоят в основата на затвърждаването на зубраческия подход към учебния материал. Дори по-лошо – тестовите задачи не могат да бъдат критерий за наученото от учениците, защото те не произвеждат собствени разсъждения в писмена форма, а просто заграждат буквичката на отговора, който смятат за верен.
Ако игнорираме за миг негативните и необратими последици от доминацията на тестовата форма на изпитване по време на самото обучение, то пак сме принудени да поемем горчилката, защото с очите си виждаме как хора, които нямат знанията за среден три, изкарват матурите с оценки добър или много добър. Ключът към „успеха“ на тези ученици се крие в масовото преписване, което при тестовите задачи е в пъти по-лесно, и „игра на тото“ или „риск печели – риск губи“. В крайна сметка обаче истинските губещи са всички тези млади българи, които са положили огромни усилия и похвална доза старание, за да постигнат отлични резултати – техните усилия не им помагат да изпъкнат, защото начинът на провеждане на повечето изпити дава шанс на незнаещите и нетрудещите се да постигнат почти същите резултати благодарение на късмет и колективна работа.
– Достатъчно на брой курсови работи и проекти в единадесети и дванадесети клас, за да могат учениците да бъдат пълноценно подготвени за обучението си в университет. Докога мнозинството от университети в България ще приемат студенти, които не могат да изразят мислите си на правилен български език, с правилната подредба и логическа последователност, и които са неспособни да отсяват съществената информация от маловажната? Провеждането на проучвания на базата на разнообразни източници на академична информация, разрешаването на казуси и проблемни ситуации и граматично, езиково и смислово правилното излагане на лична позиция са все умения, които са необходими за успешна реализация във всяка една професионална сфера.
– Интензивно изучаване на поне два западни езика – не само на хартия, а наистина (нека само за минутка да си представим какви възможности се откриват пред един млад човек, когато владее два чужди езика още преди да следва). Има обаче едно изключително значимо, но много често пренебрегвано условие, без което изучаването на чужд език би било абсолютна загуба на време – говоря за перфектното владеене на нормите и правилата в българския език и богат речников запас.
– Интензивно и реално обучение за използване на непрестанно еволюиращите информационни технологии.
– Незабавно модернизиране на спортната база в училища и университети.
– Повече свобода за преподавателите за начина на преподаване, изискванията и оценяването – от моя едногодишен престой във Великобритания разбрах, че от преподавателите трябва да се изискват само и единствено резултати по отношение на уменията и знанията на учениците и студентите. Как да помогне на учещите се да придобият и усъвършенстват тези знания и умения – всеки преподавател трябва да има правото сам да решава и да носи отговорност за ефективността на своите методи. Ако това не стане, у нас ще наблюдаваме все по-интензивното и целенасочено трансформиране на българския учител от педагог и ментор в учител робот, извършващ ежедневните си задължения спрямо командите на ръководителите! След това обаче да не се чудим, че образованието у нас бълва ученици и студенти роботи, за които мисленето, изобретателността и амбицията са чужди понятия – учители роботи неизменно подготвят ученици роботи!
– Интерактивно и двустранно, а не приспивно и едностранно обучение, каквато е ситуацията в настоящето. Не знам защо, но ръководните органи в българското образование са стигнали до убеждението, че предучилищното, училищното и висшето образование трябва непременно да бъдат скучни и монотонни. Докога ще се изисква от преподавателите да бълват темите си по време на един учебен час, без да има някаква дискусия или дебатиране с учениците, а на следващия ден учениците ще трябва да „изпяват“ зазубрения урок? Докога зубренето наизуст, без каквото и да било усилие да се възприеме учебния материал, ще бъде приоритет? Докога образователната ни система няма да осигурява възможности за българските ученици и студенти да изразяват своите идеи и виждания, да участват в дискусии, да достигат до решенията на проблеми или заключения на базата на търсенето чрез логически и задълбочени разсъждения?
– Премахване на делегираните бюджети, защото чрез тях количеството стана много по-предпочитано от качеството; в момента най-много държавни субсидии получават училищата и университетите, които приемат най-голям брой ученици, без да се оценяват качеството на материалната база, опитът и квалификацията на преподавателския колектив и реалните познания и умения на учениците или студентите.
– Увеличение на учителските заплати както следва: минимална стартова заплата от 1000 лв., която във времето да може да достигне до 2000 лв. в зависимост от опита, квалификацията и успехите на даден преподавател. Нима учителите не са едни от най-важните хора за духовното и културното развитие на една нация, а оттам и на материален просперитет. Ужасяващо срамно е за един младеж, току-що завършил педагогика в даден университет, да навлиза професионално в попрището си със стартова заплата от 450-470 лева – заплата, която печелят хиляди неквалифицирани кадри.
– Повече прерогативи за преподавателите и по-малко за учениците, защото към момента учениците на много места направо се гаврят със своите преподаватели, които от своя страна нямат почти никакви права и не могат да защитят честта и достойнството си. Наскоро прочетох, че до 2015 г. 6000 преподаватели в България ще се пенсионират. Кой ще ги замести, след като учителската професия в България е всичко друго, но не и уважавана?
– Специалностите във висшето образование трябва да съответстват на демографския, икономическия и политическия климат в страната, а не да зависят от квалификацията на даден преподавател. В момента много ВУЗ-ове подготвят хиляди кадри в области, които в България почти не съществуват, и резултатът е ясен – постоянно растяща безработица сред младите или заемане на длъжности, които изискват само основно или средно образование. Защо в България има хиляди студенти, завършващи право всяка година, а съдебната ни система е сред най-тромавите и корумпирани в Европейския съюз? Защо имаме толкова много икономисти, а икономиката ни буксува и средностатистическият българин продължава да живее бедно?