Дойче веле: На какво ги учат в турските учебници?

На какво ни учат учебниците – на любов към родината или на фалшива национална гордост? Турските учебници, изпращани в Германия за часовете по майчин език, будят твърде много въпросителни и несъгласия.

Клетвите за вярност към родината са нещо съвсем естествено за Турция. В германското училище обаче те пораждат недоволство. „Задължавам се да обичам родината и турската нация повече от себе си“, сричат децата от турски преселнически семейства в часовете по майчин език в Германия. Това се случва най-вече там, където се ползват учебниците на турското министерство по въпросите на националното възпитание, създадени специално за децата в чужбина. Помагалата от поредицата „Турски език и турска култура“ се раздават безплатно от турските консулства с аргумента, че не съществувал единен учебник за часовете по майчин турски език в Германия.

Кьолнският педагог Хасан Ташкале, който е експерт към Синдиката за възпитание и наука на провинция Северен Рейн-Вестфалия, оспорва това обяснение: „Има достатъчно и много добър учебен материал, поради което досега не съм използвал турските учебници“, казва той. Според него правителството в Анкара явно се опитва да въведе и в Германия някои типични за турското училище ритуали като клетвата за вярност към родината.

Опасни съдържания

Учебниците от Анкара се употребяват най-често в провинция Северен Рейн-Вестфалия, където учителите по турски език имат право да използват допълнителни учебни материали, освен задължителните. В някои от училищата вече бият тревога и настояват за забрана на турските учебници. Според експертите на Синдиката за образование и наука те са опасни, защото потенциално застрашават интеграцията на децата от преселническите семейства. Образователното министерство на най-голямата германска провинция в момента се е заело с щателна проверка на съдържанието им.

Турското посолство в Германия отказва да коментира за Дойче веле казуса с турските учебници и вместо това насочва разговора в друга посока – към германското законодателство, което не допуска двойното гражданство. „Затова всеки, който реши да си запази турския паспорт, за съжаление автоматично губи правото да е германски гражданин“, казват от посолството. След като въпросните млади хора щели да са единствено турски граждани, ставало ясно, че е напълно естествено те да се запознават с културата и езика на своята страна.

Към това очевидно спадат и официалните й възгледи за историята, защото в третия том от въпросната поредица учебници пише, че през 1915 година арменците застанали на страната на руснаците и англичаните в опит да отслабят османската държава. От същия учебник излиза, че след края на Първата световна война арменците с договор се били отказали от собствените си земи. За гоненията и избиването на близо милион и половина арменци не се споменава нито дума.

„Мюсюлманите са хора, към които трябва да проявяваме разбиране“

Такова представяне на историческите събития не е учудващо. В крайна сметка то отговаря изцяло на онова, което пише и в турските учебници по история. Барбара Кристоф от Института за изследване на учебните съдържания „Георг Екерт“ вижда обаче и малък напредък: „Доскоро конфликтът с арменците изцяло отсъстваше от турските учебници по история, докато сега поне се споменава“, посочва тя.

В същото време експертката не дава добра оценка и на повечето германски учебници: „Има например множество текстове, които са писани само за деца без миграционен произход“.

И до днес в някои германски учебници могат да се прочетат изречения като това: „Мюсюлманите са хора, към които трябва да проявяваме голямо разбиране.“ Затова Барбара Кристоф смята, че дискусията около турските учебници не бива да се превръща в обвинителна реч срещу турската държава. Германците също правят доста грешки при интегрирането на чужденците, казва тя и добавя, че би било грешно да се забраняват турските издания.

Източник: Дойче веле