Доц. Вълчев: Стъклото е уникален материал за изкуство

Художникът Константин Вълчев е роден през 1953 г. в София. Завършил е Академията за приложни и изящни изкуства в Прага „UMPRUM“ – основен играч на международната сцена стъкло изкуство.През 2012г.се създаде първата магистерска програма, а НБУ беше първият университет в който се въведе магистърска програма за художници по стъкло . Там той учи в ателието на професор Станислав Либенски. По-късно Вълчев специализира в Rossenthal. През 1993 г. той е гост преподавател в Pilchuck в Сиатъл, САЩ. От 1994 г. до 1998 г. е директор на българския културен институт в Прага. Доцент в Департамент „Изящни изкуства“ в Нов български университет в София. Артистът живее и работи в Прага и в София.

Академика БГ/akademika.bg го потърси по повод изложбата на неговите студенти в НБУ след приключил стаж в Чехия.

– Доц. Вълчев, стъклото е стар и добре познат материал за творците. Какво продължавате да научавате за него?

-Твърди се, че стъклото е открито IV век преди Христа. Колкото и да е стар този материал и да си мислим, че го познаваме, той си остава една постоянна загадка. Има много неща за него, които не знаем. Това е уникален материал, през който преминава светлината и се пречупва, виждаме вътре в сърцевината на материала. А модерните технологии ни дават възможност да откриваме все нови и нови качества и свойства на този уникален материал.

– Може ли с този вид изкуство човек да си изкарва прехраната днес?

– Ако питате мен, да. И нещо любопитно – в България има много залежи на кварцов пясък (такъв, от който се прави стъкло). На наша земя е най-големият стъкларски завод в Европа, който произвежда промишлено стъкло. Той е собственост на турска фирма. В същото време забележете, че никъде у нас няма пунктове за връщане и рециклиране на стъкло. По света ползват всичко, а ние губим една ценна природна суровина.

– Вие възпитавате художниците, а има ли достатъчно майстори стъклари у нас?

– Когато завърших образованието си в Чехия, трябваше да се върна на разпределение 3 г. в България. Тогава стъклото беше в леката промишленост започнах работа като главен дизайнер в базата на стъкларския завод „СТИНД”. Сега той е купен от гръцка фирма и произвежда само стъклен амбалаж. В тази база имаше група майстори, която осигуряваше дизайна за всички стъкларски предприятия в България – в Сливен, „Китка“ – Нови Пазар, „Белослав“ – Варна. Имахме и продължаваме да имаме много добри майстори духачи. Майстори имаме достатъчно, само че няма къде да работят. Няма как да не се връщам на тази болезнена за мен тема! „Белослав“ – Варна, произвеждаше едни от най-хубавите кристално стъкло не само у нас, но и на Балканите. След промените по време на прехода го направиха на нищо, почти всичко е разбито и продадено на скрап. И сега единственото стъкларско предприятие с ръчно производство / най качественото/ се бори да намери и върне своето място в стъкларската индустрия у нас.

– Върнахте се скоро със своите студенти от стаж в чешкия университет „Томаш Батя“. Разкажете нещо повече.

– От 5 години преподавам в НБУ, а от 4 години правим този стаж. Чехия е страна с огромни традиции в художественото стъкло и дизайна не само в Европа, но и в света. Затова трябва да използваме този техен опит. Аз съм член на комисията по оценяване на бакалаври и магистри по специалност стъкло в университета на град Злин. И като преподавател в НБУ се опитвам да създам и задълбоча контактите между тези два университета. И така двете специалности в НБУ и „Томаш Батя“ започнаха да правят обмен. Ходим всяка година по 10 дни на стаж. Използваме всички възможности на образователна програма „Еразъм”.

– Как се справят българските студенти?

– Те учат висше образование, искат да станат художници. В НБУ обаче не се учат на занаят, а на начин на мислене – с творчеството трябва да покажат какво могат и какво знаят. Може би ще ви изненадам, но младите хора умеят да мислят. И мисленето им е на едно добро ниво. А когато ги поведеш в правилната посока, нещата се случват. Не можем да твърдим, че някой е по-добър. Българите сме много емоционални, чехите са по-стриктни.

– Какво ще представят възпитаниците ви на изложбата?

– Част от изработеното представяме в НБУ до 11 август, а почти всичко – в началото на учебната година в Чешкия културен център. Това е традиция – излагаме там готовите проекти.

– Как си обяснявате: защо това изкуство е толкова познато и тачено по света, а трудно се налага у нас?

– Късно се появи в България. Повечето хора, които по-активно се занимават с него, са учили в чужбина – Чехия, Литва, Латвия, Полша. Такава специалност за първи път се откри в Художествената академия, но там нещата не се случват както трябва. Има много художници, които учат в България стенопис и след това се занимават с витражи. Стъклото навсякъде като предмет е свързан с архитектурата. Затова от миналата година в НБУ създадох и водя с моите колеги магистърска програма „Изкуството от стъкло и керамика в архитектурата”. Вече има доста хора, които активно се занимават със стъкло и се интересуват от него. Важното е, че в България има суровина, с която може да се работи. И другото, което е много важно: крайно време е тази суровина да се използва пълноценно – не само за стъклен амбалаж- бутилки и буркани. Те наистина са необходими, но това е най-евтиният начин за използване на природния ресурс, с който ни е дарила природата .

– Какви са плановете ви освен преподаването?

– Активно работя в ателието в София и Чехия. Иначе в личен творчески план ми предстои едно голямо предизвикателство и приключение – витражите на една католическа храм на остров Родригес част от Мавриций. Това е държава, много по-малка от нашата. На остров Родригес живеят араби, индийци, китайци, но всички са католици. Направили са втори католически храм, характерен със съвременната си архитектура. Надявам се да направя едни витражи в храма които ще хармонизират с архитектурата и стила на храма Гостувах им през зимата и след като ме заведоха да вида този храм,той ме впечатли не само със своята архитектура, но и с мястото, на което е построен и затова тази задача ме грабна и въпреки че не съм католик, реших да се преборя с това предизвикателство.

Интервю на Яна ИВАНОВА