19 юли, 2013 06:32 | 
В интернет-мрежата напоследък се публикуват крайно тенденциозни текстове срещу проф. дфн Ваня Добрева, а съвсем наскоро и апел срещу избора й за председател на комисията за образование и наука, пълен с произволни дискредитации и изфабрикувани квалификации за мандата й като бивш заместник-министър през 2007-2009 г.
В отговор в електронния сайт „Академика” и по-подробно във в. „Дума” от 10 юли 2013 г. проф. Добрева изнесе респектиращи данни във връзка със своите задължения на ресорен зам.-министър и председател на Фонд „Научни изследвания”, предупреждавайки за преднамереност и несъстоятелност на представения апел. А за индивидуалната си реабилитация тя започва съдебна процедура.
Не бих написала тези редове, ако в апела не са струпани най-унизителни квалификации от типа „олицетворение на корупцията и на незаконни процедури”, както и за професионализма на проф. Добрева като университетски преподавател и учен. Ако авторът на апела чл.-кор. Емил Хорозов не продължава една тъжна традиция – да бъдат дискредитирани заради временни интереси и озлобление даровити хора – честни и предани на своето дело. В такива случаи изпитвам горчилка заради стръвта на български интелектуалци да се самоизяждат, неспособни да се отнесат непреднамерено към труда на свои колеги. Всъщност става ясно, че Добрева е нарочена като прицел за дискредитиране и на днешните университетски преподаватели, за усъмняване в почтеността ни. Но още Софроний е писал, че „прост простаго люби и пиян пияного”.
Пиша тези редове като учен, убеден в почтеността на проф. Добрева, също и като пряк свидетел и участник – неин научен ръководител – във всички етапи на кариерното й развитие. Моите дългогодишни изследвания в областта на медивиевистиката, културата на Българското възраждане и балканистиката, моята компетентност като университетски преподавател и писател ми дават право да твърдя, че Добрева притежава безукорни качества на специалист, както и че е изкачила всички стъпала на академичната кариера според етиката и правилата за научно израстване. Нещо повече – тя владее и методиката на висока ефективност на научните програми на МОН през нейния мандат.
Това ме задължава да реагирам на филипиките срещу проф. Добрева, като представя и факти.
Развитието на Ваня Добрева като учен по балканистика и възрожденска култура е видимо през всеки от етапите му: средно образование в елитната гимназия за древни езици и култура „Константин-Кирил Философ”; висше образование с отлична диплома в СУ „Св. Кл. Охридски” – българска филология.
От този старт тя можеше да постъпи на работа – било в университета, било в БАН. Но тя прие моята покана да кандидатства в конкурс за асистент по специалностите „Българска култура и литература през Възраждането” и „Балкански култури” в ЮЗУ „Неофит Рилски” в Благоевград, които аз водех тогава като редовен професор.
Нейното съгласие бе мотивирано от голямата ни програма: да развием от един филиал на Софийския университет в Благоевград, впоследствие Висш педагогически институт, пълноценен университет – Югозападен (ЮЗУ), с възможно най-всеобемащ списък от специалности и с идеята да се създадат условия за достъп на студенти от цяла Югозападна България. И там ние да заложим научно изследване върху терен, познат като територия на високи образци от фолклорната култура, от историческото и стопанското наследство, от идейните наследства на силни национални и социални движения, от талантите и поривите в съвременната култура.
Привлекателността на Югозападния университет стана още по-голяма след публикуването на програмата за висше образование в България на младежи с български етнически произход от Сърбия, Албания, Македония, Гърция… Нашите студенти от тези съседни страни обогатиха не само националното ни самочувствие, но предизвикаха неочаквани изследователски задачи; предоставиха ни се като безценни информатори по етнокултура и подготвиха нов кръг за бъдещи международни връзки със защитилите от тях докторати в ЮЗУ.
Особено привлекателни за теоретично развитие (не само за младите, но и за нас, възрастните с опит) бяха новите специалности „Балканология” и „Културология”. В това отношение Ваня Добрева постъпи максимално подготвена още от гимназията по трите класически за Балканите езици: старославянски, старогръцки и латински, и със съответните им литератури. А и личната й дарба за литературно-критично писане бе заявена още от студентско време.
Асистентка на преподаваните от мен специалности, Ваня Добрева прояви завидни качества като преподавател и изследовател, и скоро бе готова за аспирантура, която защити в ЮЗУ, а после бе избрана за доцент след моето излизане в пенсия. През 1997 г. излезе от печат монографията й „Технология на историческата драма”, както и съставеният от нея сборник „Възрожденска историческа драма” – автентични драматургични текстове, придружени с респектираща научна студия на Добрева.
В този дълъг по години срок Ваня Добрева се формира като бъдещ професор, защитил степента „доктор на филологическите науки” в системата на ВАК. И в отговор на пасквилния, набързо стъкмен апел заявявам отговорно, че днес тя е представител не на друго, а на най-висока ерудиция и интелигентност.
Професионалната кариера на Добрева продължи в УНИБИТ – Института по библиотекознание и информационни технологии, където тя постъпи с конкурс и защити хабилитиционен труд. И тук е възмутителна хулата, подхвърлена в апела, как било „предполагаемо с увереност”, че Добрева е осигурявала проекти с корупционни средства.
Нападките към гореспоменатия институт, днес вече със статут на университет, не са от днес. Според мен напълно обяснимо е защо ректорът проф. Стоян Денчев, който разшири специалностите и изгради успешно университет за водещи методологии и знания, е поканил, а не „произвел” Ваня Добрева за преподавател. Той е направил това заради постигнатите от нея научни и изследователски постижения и сериозни преподавателски качества.
Изненадва ме безотговорността, с която се дискредитира всяка крачка на проф. Ваня Добрева. Още повече, че подписалите апела (в огромната си част непознати имена, за да мога да ги възприема като колеги) не познават дори и бегъл фрагмент от изследванията й. Съмнявам се и дали познават цялостната й работа като ресорен зам.-министър.
Участвах в нейната професионална хабилитация и пълния текст на рецензията си съм публикувала в сп. „Везни”, където всеки може да консултира и съмненията си, и интересуващите го научни решения в книгата на Ваня Добрева „Българската възрожденска комедия. Типология и архитектоника” (2011) – издание на Университетското издателство „Св. Кл. Охридски” и определено от мен като „монография – с възрожденско, балканско и европейско поданство”.
Високите теоретически и конкретно-исторически приноси на проф. Ваня Добрева – не само в този капитален труд, но и в останалите й изследвания, включително в подготвената за печат книга „Прочити и наследства” – са оценявани от най-авторитетни и подготвени специалисти на българската древна, средновековна и възрожденска култура и литература: чл.-кор. Милена Цанева, проф. дфн Кирил Топалов, проф. доктор на изкуствознанито Иван Маразов, проф. дфн Александър Федотов, проф. дфн Румяна Дамянова, проф. Невяна Инджова, доц. д-р Катя Станева и др.
Самата аз съм свидетел на активната работа на проф. Ваня Добрева в осъществяването на две национални програми на ЮЗУ, с подкрепата на ФНИ на МОН: 1. Четвърт хилядолетие „История славянобългарска”. 1762-2012” – ръководител проф. д.-р Даринка Караджова, научен консултант проф. д-р Надежда Драгова; и 2. Библиотека Отец Неофит Рилски – ръководител доц. д-р Елена Тачева, научен консултант чл.-кор. Иван Добрев.
И двете програми бяха ориентирани към особено значими национални и научни манифестации, а по първата – тя е и под патронажа на Президента на Р България – съм почетен председател на организационния комитет за общонационални чествания.
Позволявам си като участник в Паисиевата програма да декларирам, че наред с ръководителите на двете програми проф. Добрева участва за приобщаване на най-широк кръг специалисти – преподаватели, особено асистенти и докторанти; за осигуряване на строга финансова дисциплина и спонсорства: първата ни международна конференция бе изцяло спонсорирана от Общината и Музейният център в Банско.
От средата на втората година ние, хабилитираните преподаватели, се отказахме от полагаемото ни се възнаграждение за труд – то остана само за техническите изпълнители, осъществяващи дигитализацията на преписите на Паисиевата история и за сайт. Тук ще подчертая, че със спестените от нас средства успяхме да проведем юбилейното честване през 2012 г. и да издадем две брошури и един препис на Паисиевата история. Единственият разход бе да платим предвидената стандартна такса, срещу която получихме (без право да ги издаваме) от НБКМ копия от всички налични преписи. Но с тях, и с тринайсет повече от музеите и чуждестранните библиотеки – сега сбирката на формиращия се в ЮЗУ научен център по „История славянобългарска” разполага с най-пълен комплект научни преписи и с целокупна най-богата сбирка. Това е непреходното, неоценимо завоевание на проекта, заради което зам.-министър Ваня Добрева трябваше да получи награда, а не хули и долнопробни клевети.
По втория проект „Библиотека отец Неофит Рилски” с ръководител доц. д-р Ел. Тачева и научен консултант чл.-кор. Иван Добрев своевременно и с безукорна естетика бяха обнародвани три книги от книжовното наследство на Рилския манастир. Едната от тях, тази на Маргарет Димитрова („Ръкопис № 2 Р.М.”) стана основа за специално заседание на Третия международен конгрес по българистика.
Оповестявам тези два проекта, защото, убедена съм, това са фактите, с които българското общество трябва да свързва проф. Ваня Добрева – с всичко онова значимо в науката, което беше постигнато благодарение на усилията на учени, непосредствени участници в проекти, в това число с усилията на Ваня Добрева.
Накрая ще кажа следното. Не спадам към кръговете на лявата интелигенция. Защитник съм на демократичните ценности и на свободата. Аз и членове на моето семейство сме пострадали през времето на тоталитарния режим преди 1989 г. Същевременно цял живот съм работила в интерес на българската култура и идентичност, за възраждане на българския креативен дух и почтеност. А те наистина са „надпартийни”, принадлежат на българското самосъзнание и вселена.
Такива предпоставки ме подтикнаха да напиша тази статия, в която споделям впечатления и оценки за Ваня Добрева, която познавам отблизо и в чиито научни качества и човешка почтеност съм се убедила от живите ни контакти през изминалите двайсет години. Не искам да се намесвам в нейните идейни разбирания и партийни ангажименти. Това е неин избор и, надявам се, че поетите отговорности няма да пречат на научно-изследователската й работа.
Иначе най-лошо е, когато в научните среди се настанят клеветата, злоезичието и сляпото противопоставяне. Ние не сме „маскари”, както е угодно на бай Ганьо и неговата партия.
Проф. Надежда Драгова е крупен специалист в областта на старобългарската и възрожденската литература и култура, която осветлява важни въпроси от литературната и културната ни история, формулира методика за реконструкция на изчезнали старобългарски творби, създава ценни трудове в областта на българистиката и балканистиката. Тя е автор и на драми, романи, книги за деца, отзиви и научни рецензии. Драгова е работила в катедрата по българска литература в Софийския университет и Института по балканистика при БАН. Тя е сред основателите на Висшия педадогически институт в Шумен и Югозападния университет в Благоевград. Чела е лекции в университетите в Букурещ, Белград, Западен Берлин и др.
Теми: 
Facebook
Twitter
Google+
Лятна школа по български език и фолклор. Подходяща е както за деца от страната, така и за българчета, живеещи в чужбина.
We offer private lessons ans lessons in small groups – in our office or via Skype. 
Facebook
Twitter
Google+
ljudieva коментира на 19 юли, 2013 г., 17:27 ч.
Почтено и точно – това е проф. Драгова! Да не говорим, че най-малко Ваня Добрева заслужава да бъде очерняна!
Неева коментира на 26 юли, 2013 г., 17:44 ч.
Проф. Ваня Добрева е отличен преподавател, администратор и почтен човек. И откъде накъде разни хора като Хорозов и сие ще взривяват научната общност и клеветят когото им падне?
Генчо Стайнов (60 000) коментира на 5 август, 2013 г., 14:44 ч.
Мисля, че е коректно пишещите по въпроса за корупцията във ФНИ, да добавят след името си и общата сума от договорите им с ФНИ от 2008г. насам. Получени пряко или непряко.
Todor Milanov коментира на 5 август, 2013 г., 15:48 ч.
Може ли да ми обясните, защо почтената Ваня е един от главните герои в долния доклад? Това е само едно от нарушенията (пълният лист е доста дълъг), което според мен е напълно достатъчно тя да бъде освободена от каквито и да е упрвленски постове и да и бъде потърсена съдебна отговорност!
ИЗ ДОКЛАД № ДИ 1 Сф-0016/23.4.2012 г
НА АГЕНЦИЯ ЗА ДЪРЖАВНА ФИНАНСОВА ИНСПЕКЦИЯ
ЗА ИЗВЪРШЕНА ФИНАНСОВА ИНСПЕКЦИЯ
НА ФОНД „НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ”:
С горното ИС в състав: доц.Ваня Добрева-председател на ИС и членовете: доц.Лена Русенова, проф.Сабина Захариева, чл.кор.Соломон Салтиел, ст.н.с.Параскева Михайлова, проф.Георги Стоянов са нарушили разпоредбите на чл. 29, ал.1 от ЗННИ. във връзка с чл.32 от ПФНИ, като без основание са одобрили за финансиране проекти, получили по-ниски оценки и в превишение размера на приетия праг за финансиране, определено със заповедта на управителя
Генчо Стайнов (60 000) коментира на 6 август, 2013 г., 12:11 ч.
Очевидно доц.Ваня Добрева вече професор, е оглавявала мафията източвала ФНИ в последните 5 години. Това е забелязано дори и от ЕК, които не желаят да наливат средства в българската наука ръководена от Добрева и от новата директорка на дирекция Наука при МОН Лора Павлова.
Не разбирам като са толкова добри учени защо Добрева и Павлова не се оттеглят от административните постове заедно с цялата им компания?
За доброто на Българската наука!
Маринова коментира на 6 август, 2013 г., 13:05 ч.
Това че е Добрева е била ресорен минисътър и е водила заседания, не означава че е оглавявала мафия! За сведение – тя дори не е била управител на фонда, а начетен от одита /там има впрочем доста неточности!/ е точно проф. Хорозов! При това м-р Игнатов изнесе някакви данни да негов проект, в който хем ръководител, хем управител, хем взел хонорар. темата за фондза, нека първо отидат на психиатър. Но темата почна вече да досажда.
Генчо Стайнов (60 000) коментира на 6 август, 2013 г., 14:10 ч.
Кой друг ако не ресорният министър носи отговорност за скандалните сесии във ФНИ?
Не виждам нищо срамно един почтен учен да се оттегли от публична дейност след скандали, опетняващи името му.
До като то бъде изчистено.
Костя коментира на 9 май, 2014 г., 08:22 ч.
Има някои директни несъответствия, които хвърлят съмнение върху авторството на този матреал. Сравнете снимката и обема на текста. Мислите ли, че г-жата на снимката е могла да го напише? Ако не е тя, което ми се вижда очевидно, следващият възможен автор е самата Добрева – в текста има прекалено много подробности, които най-вероятно знае само тя. Тогава бих се запитал:
1) За какво й е на ДОбрева да пише под чуждо име?
2) Този сайт академика чий точно рупор е?