Доц. Бокова: Да живеем по-добре означава да вземаме решения

Ирена Бокова е доцент по културна антропология, доктор, преподавател в департамент „Антропология“ в НБУ. Преподава в програми по антропология, политически науки на български и на френски език, в магистърски програми по туризъм, кино и телевизия. Осъществява теренни изследвания по проблемите на града, културните наследства, културните политики, мобилността, колективните идентичности. Автор е на монографско изследване, студии и статии, публикувани на български и чужди езици.

Академика БГ/akademika.bg я потърси по повод връчването й на отличието Кавалер на ордена на Академичните палми от френския посланик Отие.

– Доц. Бокова, получихте най-високата награда на Франция за дейци в образованието – Кавалер на ордена на Академичните палми. Кажете нещо повече за участието ви в българо-френското сътрудничество в областта на социалните науки?

– Като студентка имах възможност да открия френските научни традиции в социалните науки благодарение на проф. Т. Ив. Живков. В България обучението по чужди езици и по-специално по френски има дълга история и много добри резултати. Аз съм част от говорещите френски, които споделяме френската култура, или по-точно казано културите на френски. Това е възможност за повече, за различни и многообразни погледи към света. Имах и имам възможност да работя с колеги по проблемите на културните наследства, социалната значимост на музеите като места за общуване и познание, конструирането на колективни идентичности… Като преподавател по културна и политическа антропология в програмата по политически науки на френски език в НБУ имах възможност да разширя мрежата от сътрудничества, както и да се насоча към нова проблематика като мобилността, един водещ проблем за нашата съвременност. И трябва да отбележа, че в НБУ има солидни традиции за съвместни образователни програми, научни изследвания и обмен на студенти с френски и с франкофонски университети и научни центрове.

– Твърдите, че културата може да ни помогне да живеем по-добре. Как ще стане това?

– Говоря за антропологичното разбиране за култура, което насочва към начини на живот. На това ниво се вписва днес и идеята за културния туризъм като опознаване на начини на живот. Да живеем по-добре в този смисъл означава да участваме във взимане на решения, да бъдем инициатори за практики, които ще доведат до промяна в средата и т.н. Другояче казано, става въпрос за гражданска инициатива и гражданска позиция по конкретен въпрос.

– Каква е перспективата за развитие на един висшист след завършването на обучението му по антропология?

– Програма „Антропология“ в НБУ като бакалавърска програма е на хубава младежка възраст и поддържа връзка със завършилите студенти, което е и част от политиките на университета. Нашите студенти намират реализация в маркетингови отдели на големи компании, в агенции за изследвания и проучвания на пазара, на общественото мнение и др., работят в неправителствения сектор, разбира се, в музеите, намират възможности за изява и в сектора на туризма…Трябва да отбележа, че у нас думата антропология все още звучи недостатъчно ясно, но постепенно се утвърждава. Антропологът има умения за провеждане на изследвания и за прилагане на резултатите в практиката, да открива различия и да играе ролята на посредник или „преводач“ в разнообразни ситуации и от тази гледна точка всеки антрополог е подходящ и за социалната сфера, за сферата на здравеопазването, корпоративните култури и управления и др. Ще дам примери – в други страни членки на ЕС или на други континенти обучението по антропология е задължителен елемент от подготовката на специалисти в публичното здравеопазване, в обучението по медицина, при подготовката на преподаватели за различни степени на образование и др. Това не е случайно, тъй като живеем във време на непрестанни пътувания, движение и срещите с „различието“ под всякаква форма са част от всекидневието, част от начина на живот и умението за срещи и разбиране на различието е необходим елемент от нашата култура.

– Вие сте основател и ръководите на Лятна школа по антропология за обучение в теренно изследване с международно участие. Кажете нещо повече за това.

– Обучението по антропология има свои специфики, защото уменията за теренна работа се усвояват в процеса на провеждане на изследване – от формулирането на проблема до завършването на текста под формата на статия, експозиция или антропологичен филм. Затова идеята на Лятната школа по антропология е да се срещат, да обменят опит, познание и идеи, да работят заедно на терен за кратко време утвърдени изследователи и студенти. Това позволява да се предават умения, да се дискутират казуси, да се интерпретират реалности в момента и на място. В школата са участват в различни периоди и за нея съдействат колеги от НБУ, има участие на колеги от СУ „Св. Климент Охридски“, ПУ „Паисий Хилендарски“, от регионални исторически музеи в Русе и Смолян, от регионалния етнографски музей в Пловдив и др. Подкрепа на идеята и нейното осъществяване има от страна на антрополози от университета Лион (Франция), Рим (Италия), Фрибур (Швейцария).

– Имате ли свой фаворит за български град – европейска столица на годината?

– Всички наши кандидати имат своите достойнства, но най-хубавото е, че кандидатстването доведе до промяна в отношението към градската среда и културните наследства по места и води до подобряване на начина на живот. Все още като че ли не го забелязваме или поне не го усещаме, но инициативи като „София диша“, оперната сцена на открито във Велико Търново и подобни идеи в другите градове кандидати променят местата и дават нова визия на градските пространства. А това ще промени и нашите сетива и възприятия, ще се отрази на отношенията с местата на живеене или на работа, както и помежду ни.

Интервю на Яна ИВАНОВА