Доц. Литов: Просперитетът на една нация зависи от квалификацията й

Леандър Литов е физик, преподавател по атомна физика в Софийския университет. От 1991 г. работи в ЦЕРН, Швейцария. Институтът нашумя около откриването на божествената частица „Хикс бозон” и Големия андронен колайдер. Тази година доц. Литов получи за втори път едно от най-престижните отличия в областта на науката у нас – наградата „Питагор”. През 2010 г. тя му беше дадена като най-успешен ръководител на докторанти, а през 2013 г. – за изключителни достижения в областта на природните науки.

Академика БГ/akademika.bg го потърси по този повод.

– Доц. Литов, получихте наградата „Питагор” за работата си в ЦЕРН. Как се озовахте там?

– ЦЕРН е международна, междуправителствена организация, която съществува от 1954 г. България е неин член от 1999 г. Занимава се с изследвания в областта на физиката на елементарните частици. Там е изграден комплекс от ускорители, вие сте чували само за най-големия от тях – Андронния колайдер. Организацията е европейска, но е на път да се превърне в световна – Израел вече е асоцииран член. В момента за асоциирано членство се водят преговори с Турция, Украйна, Русия и Бразилия. САЩ , Япония и Китай също участват в провежданите експерименти.
Членството не е само въпрос на престиж. Участват страни, които от години извършват сериозни научни изследвания в ЦЕРН. В експеримента CMC участват около 4000 души от над 170 института от над 60 държави. На постоянна работа в ЦЕРН са около 2800 души. Тяхната основна задача е да поддържат пълноценното функциониране на цялата инфраструктура. Още 10 000 души от цял свят извършат изследвания в нея. По-голям научен център със сигурност няма.
Аз участвам в изследвания свързани с програмата на ЦЕРН от 1991 г. Преди това работих 10 години в ОИЯИ в гр. Дубна, т.е пак в международна организация.
– Как се е стигнало до създаването на този център?
– В тази област изследванията са изключително скъпи. Хората доста отдавна са осъзнали, че е добре да обединят не само финансите си, но и човешкия ресурс. За мен е голяма чест да принадлежа към тази общност, защото в крайна сметка това са хората, които движат прогреса на човешката цивилизация. Не могат сами, но са основният двигател.
– Върху какво работи ЦЕРН?
– Съвременната наука се опитва да разбере как функционира света. Учени от различни религии, от различни краища на света, с различни култура намират общ език и работят заедно, за да разберат какво се е случило през първата една секунда след раждането на Вселената. Опитваме се да възпроизведем условията в първата една секунда от живота на Вселената, за да разберем как е устроена и какво се е случвало в процеса на нейното развитие.
– Как се чувстват в ЦЕРН българските учени?
– Добре, защото са добре подготвени. България участва в изследвания на ЦЕРН, още преди да станем неин член. Това позволи да изградим образ на висококвалифицирани специалисти, знаещи, можещи и активно работещи. България участва във всички аспекти на дейността на организацията: извършване на научни изследвания, изграждане на апаратура, разработване и трансфер към индустрията на нови технологии, връзки с индустрията, обучение.
В момента около 100-тина души са свързани и работят по програми на ЦЕРН. Половината са физици, останалите са инженери и специалисти в областта на информационните технологии – т.е. покриваме пълния спектър на високотехнологични специалности. Над 140 български учители по физика са посетили организацията и са изслушали едноседмичен курс. Над 1300 ученици са посетили ЦЕРН, за да видят какво се случва там.
– Има ли практическо приложение работата в ЦЕРН?
– Половина от бюджета на организацията отива за поръчки в индустриите на страните членки. Прави се изключително сложна апаратура. Болшинството поръчките са високотехнологични, които след това бързо намират приложение във всекидневието. Ще ви дам пример: WWW е разработка за нуждите на ЦЕРН, но подарена безплатно на света преди 20 г. Това доведе до промяна в темповете на развитие на човешката цивилизация и има културно, научно и политическо значение, свързано с глобализацията на човешката цивилизация. Друг пример – практически цялата образна диагностика в медицината е базирана на детектори, разработвани за нуждите на ядрената физика и физиката на елементарните частици.
– Има ли сред студентите у нас интерес към физиката?
– Спада, както и този към техническите дисциплини. Това поражда сериозен проблем пред държавата. Ние оставаме без специалисти, които могат нещо да произвеждат. Хората са два типа – производители на блага и такива, които ги разпределят. Ние произвеждаме икономисти, финансисти, юристи, но те не произвеждат нищо. Нямаме инженери, техници, квалифицирани хора, които могат да направят производство. А през XXI век просперитетът на една нация се определя не от броя на населението й и природните й ресурси, а от нейната способност да развива високотехнологични производства, т.е. от квалификацията на нейното население. В това отношение ние сме в трудна ситуация – най способните млади хора отиват да учат в чужбина. Оставащите у нас по разни причини след завършване на образованието си пак заминават.
Всяка година приемаме един и същ брой студенти по физика. Един и същ брой са и завършващите. Винаги има едни 10%, които наистина са родени да правят физика, но болшинството от тях заминават. Спада като цяло качеството на подготовка на студентите. Проблемът започва още в училище. Те са изключително лошо подготвени – не знаят елементарни неща по математика и природни науки. Физика се учи до Х клас един път седмично. Толкова се учи химия и биология, 3-4 ч. седмично математика. Орязани са всички природни и математически дисциплини. Няма как да създадеш у един ученик интерес към физиката като върха, до който достига, е движението на трупче по наклонена повърхност. Това не е чак толкова привлекателно. В училище не се разказва дори за физиката на ХХ век. Е как да има интерес у младите? Това е нещото, което ще определя бъдещето на страната ни.
– Имате ли конкретни предложения какво трябва да се промени?
– Притеснени сме от създалата се ситуация около качествата и подготовката на студентите в СУ. В първи курс отпадат половината студенти, защото не са готови. На общо събрание на физическия факултет сме гласували предложение. В момента в XI и XII клас нашите ученици не учат нищо. Това е истината, всички го знаят, но мълчат. Става дума тези 2 г. да се използват ефективно в подготовка на младите за живота. До Х клас може да се завърши обучението за получаване на средно образование и спокойно може да се държи матура по български език и да се знае, че е приключен този етап. След това учениците се разделят на две групи – такива които ще се подготвят за постъпване във ВУЗ и такива, които ще получат професионално образование. В XI и XII клас едните получават професия – професионалната категория, за да излязат с определени умения, а не с диплома за средно образование и да не могат да вършат нищо. Другите – които желаят да продължат обучение във ВУЗ, се делят на 3: хуманитарни, технически дисциплини и изкуства. През тези две години учениците преминават пълна подготовка по основните дисциплини в зависимост от профила си. След 2 г. тези хора ще дойдат в университетите подготвени. Това не е нищо ново – системата се практикува в Англия, която е водеща в областта на университетското образованието. Тези две години са абсолютно критични.