Китай, който при преброяването през 2012 г. се оказа с 1,35 милиарда население, се отказва от политиката за контролиране на раждаемостта. Властите са решили през 2014 г. да отменят политиката “едно семейство – едно дете”, налагана през последното десетилетие. Семействата, неспазвали досегашната партийна повеля, бяха сериозно санкционирани, като с раждането на второто дете им бяха спирани детските надбавки. Сега обаче Пекин се връща към времената на неограничена раждаемост. Причината е, че населението застарява и няма да има достатъчно работна сила.
Прочутата политика “едно дете” беше приета от Политбюро на Китайската комунистическа партия през 1978. Целта й беше “да се облекчат социалните, икономически и екологични проблеми”, възникнали в резултат на стремителния растеж на населението. Тя попречи на над 250 милиона китайци да се родят в периода от 1980 до 2000 г. и доведе до 400 милиона аборта от 1979 до 2011.
Към 2007 г. обаче се появяват първите ограниченията, свързани с тази политика. За да се запази стабилността на населението коефициентът на раждаемост, трябва да е 2,1, а в Китай е 1,4-1,5. Според икономисти китайското население ще достигне своя пик през 2020 г, когато ще възлезе на 1,4 милиарда души, след което ще започне рязко да намалява. Оценката на ООН е още по-ниска – 1,31 милиарда към 2017.
Китайците бързо застаряват: преди 30 години средната им възраст е 22,4 г. а сега –34,5 г.
Възрастовата структура на Китай се влошава: през1980 г. хората на 65 г. и повече са 5,2%, през 2011 г. – 9,1% , към 2030 – до 17,4%, а през 2050 г. – 29,3% .
Това означава, че след 40 г. на един пенсионер ще се падат само двама работещи, а не девет, както е днес. Всяко самотно дете ще трябва да издържа двама родители и четири баби и дядовци, което ще бъде прекалено голямо бреме. На пенсионерите ще им се наложи да зависят от националната пенсионна система, като в Китай практически отсъства.

15 август, 2013 07:18 | 

Теми:
Facebook
Twitter
Google+


Facebook
Twitter
Google+