Стандартът на живот е по-важен от образованието. Това считат 57% от младите хора според проучване, направено от НЦИОМ на тема „Българската младеж 2013“. Това означава, че безработицата не е стимул за повишаване на квалификацията. 46% от интервюираните заявяват, че са плащали за частни уроци. В сравнение с 2010 г. въпреки промените в образователната система има незначително повишение в тази група (от 41% през 2010 г. на 46% през 2013 г.).
Професиите като юрист, лекар и IT специалист продължават да бъдат най-предпочитани от младите хора от 2005 г. досега. През 2013 г. обаче сред тях се нарежда и професията на преподавателя, което е нетипично за годините на прехода.
45% от анкетираните заявяват, че при никакви обстоятелства не биха напуснали България. По-често това е позицията на респондентите с висше образование (56% от тях), на хората на възраст между 30 и 35 години (56% от тях), на живеещите в София (52% от тях), на заетите в държавния сектор (58% от тях) и на семейните (53% от тях). Може да се направи извод, че това са млади хора, които са устроили успешно живота си в страната.
Малко по-нисък дял – 43% от младежите, заявяват намерение временно да напуснат България. По-често това възнамеряват да направят най-младите на възраст между 15 и 18 години, жителите на селата, представителите на етническите малцинства, ниско образованите и безработните.
12% от участвалите в изследването посочват, че имат намерение да останат да живеят в чужбина завинаги. По-често това са млади на възраст до 18 години, ниско образовани, безработни и необвързани респонденти.
Основните причини за напускане на страната, които младите хора посочват, са с икономически характер – нисък жизнен стандарт и безработица.
През 2013 година повече млади хора, в сравнение с 2010 г., прекарват време в интернет ?(66% тази година в сравнение с 55% през 2010 г.), чатят (50% в сравнение с 43%), излизат с приятели (45% в сравнение с 38%), ходят на заведения (21% в сравнение с 15%).
Нараства делът на младите хора, които декларират интерес към модата и следят активно модните тенденции. Намалява обаче с 13% броят на младите, които слушат поп-фолк музика (от 54% на 41%). Въпреки това поп-фолкът продължава и днес да е най-слушаната музика от младежта у нас. Рок аудиторията за последните осем години набъбва с 5% и сега възлиза на една четвърт от младите хора между 15 и 35 години. Като негативна тенденция в младежките музикални предпочитания може да се определи свиването на дела на младите, които слушат българска народна музика – от 19% през 2005 година на 6% през 2013г.
Проучването е проведено в периода 7-19 юни, сред 1100 респонденти на възраст между 15 и 35 години, в цялата страна.

20 август, 2013 14:31 | 

Теми:
Facebook
Twitter
Google+


Facebook
Twitter
Google+