Проф. Митев: В Македония се радват, че не обявихме цената за подкрепата си

Академика.БГ попита проф. Трендафил Митев, председател на Македонския научен институт в София, какво е мнението му за официалната реакция в Скопие по повод изявлението на премиера Пламен Орешарски, че България подкрепя бъдещото членство на Република Македония в ЕС.

След въпросната среща някаква качествено нова – реалистична, официална реакция от македонска страна, липсва. По време на пресконференцията с нашия министър-председател, премиерът Груевски, мълча като „герой на разпит”. В изявлението си тогава той каза само, че приоритет в македонската политика спрямо България е бъдещото строителство на Коридор № 8. Не се докосна нито до фразата на Орешарски, че България очаква „в скоро време работата по Договора за приятелство да напредне“, нито коментира някои от добре известните въпроси, които тровят двустранните ни отношения, вече десетилетия наред. Официалната позиция на неговото правителство засега е, че „от договор за добросъседство няма нужда”!

Имаше интересна реакцията само на средствата за масова информация в Скопие. Този път тя беше много показателна: преобладаваше една видима радост от българската позиция!? Това обаче, според мен означава, радост поради недостатъчно ясно изложените условия от наша страна, при които България подкрепя приемането на Република Македония в общото европейско семейство. Защото в Кюстендил Орешарски само загатна, че България очаква да се ускори работата по Договора за добросъседство, без обаче ясно и недвусмислено да дефинира онези основни въпроси, които трябва да залегнат (на всяка цена) в неговите клаузи. Следователно, фактите и този път показват, че в Скопие настъпва радост от българската позиция, когато в нея не се заявява ясно цената на нашата подкрепа. Защото не е тайна за никого, че неомакедонистката идеология на сегашния режим не признава общия исторически корен между българите в границите на двете държави; в конституцията на Македония единствено българската общност там не е призната като държавно образуваща етническа реалност; хората с ясно българско самосъзнание в Р.Македония се уволняват от работа, дискриминират ги и дори лежат по затворите; българското историческо наследство в Р.Македония се унищожава; историята се фалшифицира. В този смисъл реалистичният анализ показва, че на този етап няма ясни признаци, които да доказват че официалната позиция на управляващите, действително е евоюлирала в реалистична посока. Там просто продължават да смятат, че при наличието на различия във възгледите на основните партийни лидери в София, по така важна тема за бъдещата подкрепа на България по отношение членството на Македония в ЕС, в някакъв момент от българска страна ще се направи поредния непоследователен компромис.

Казано с прости думи, амбицията на официално Скопие е приемането на Р. Македония в ЕС да се подкрепи от наша страна, без да се гарантират трайните национални интереси на България и правата на българите в Македония. Трябва да сме напълно наясно: неомакедонизмът на настоящия управляващ режим в Македония е висша форма на изява на агресивен национализъм. Това се доказва от всичко, което неговите представители вършат до момента. Затова никой не трябва да си прави илюзии, че без да се подпише един ясен договор за добросъседство, може да се създаде надеждна база за добри и безпроблемни отношения между двете държави в перспектива. Само когато се признае общият исторически корен на славянския компонент в границите на двете съседни държави, българите в Македония получат равни права, инкриминира се езикът на омразата, използван в скопските медии по адрес на България и се защити българското културно историческо наследство там, може да се очаква възникването на една нова база за добри отношения в бъдеще и партньорство.

Ако българско правителство (което и да е то), допусне приемането на Р. Македония в ЕС, преди да се разрешат тези проблеми, неомакедонизмът в Скопие вече в границите на Евросъюза ще поставя въпроси за права на „македонски малцинства” в Пиринския край; ще иска изучаването на македонски език в България; ще се бори за права над културно исторически ценности и пр. А всичко това ще усложни изключително много бъдещето на нашето отечество. Затова дълг е на българската наука и публицистика да говорят ясно и категорично по тези въпроси именно сега, а не по-късно, когато вече не би могло да има връщане назад. „Македонска нация” на Балканите започва да се изгражда, по решение на ЮКП от 2 август 1944 година, по време на заседание в манастира „Прохор Пчински”. Дотогава славянското население в днешната Р. Македония има ясно българско национална самосъзнание. Всички документи на ВМОРО са написани на български книжовен език. Всички печатни издания на организацията са публикувани на български книжовен език. Лидерите на националноосвободителното движение в Македония – Гоце Делчев, Дамян Груев, Яне Сандански, Тодор Александров и всички друг,и са говорили и писали на български език. Само от България и българския народ те са търсили и получавали подкрепа в борбите за свободата и на Македония.

По отношение националното самосъзнание на поколенията родени след 2 август 1944 година, ние българите не можем да имаме претенции: като какви трябва да се чувстват те! На живи хора никой никъде не може да диктува самосъзнание отвън! Те са родени в неомакедонистка среда. Учили са в неомакедонисткото училище – поради това могат да се чувстват така, както са убедени. Техните деди и бащи обаче, които са живели и творили в периода до август 1944 година са били българи. Това се доказва дори от фактът, че през последните години над 130 000 граждани на Р.Македония получиха български паспорти, доказвайки в този процес, че имат български корени.

Това е истината, върху която трябва да стъпи и стои трайно българската политика, без да отстъпва от нея – независимо какво смятат в Брюксел еврокомисарите. Когато става дума за национални интереси – компромиси не могат да се правят! Никога и от никого. Вижте отношението на Гърция към името на Македония! Вижте гръцко турските отношения за остров Кипър! Вижте отношенията между Англия и Испания за Гибралтар и т. н.