Театър „Българска армия” представя новата си комедия – „Да разлаем кучетата“

25 септември, 2013 11:01 | Афиш, Изкуство, Свободно време | Няма коментари

Театър „Българска армия“ ни кани на премиерата на новата си комедия – „Да разлаем кучетата“ на 8 и 9 октомври от 19.00 часа (вторник и сряда).Пиесата е на Емил Атанасов, режисьор Иван Урумов, сценография и костюми – Нина Пашова, музика – Добрин Векилов – Дони. Ето какво казва авторът: “ Февруари 2012 г., се бях качил на една стълба и боядисвах апартамента на мой приятел. Забелязал съм, че щом се зададе някоя криза на хоризонта, аз се качвам на стълбата и започвам усърдно да боядисвам, шпакловам, въобще бояджилък някакъв. Търкалям си валяка по тавана и си мисля, мен криза не може да ме плаши, добре, другите хора какво правят? Мисля си аз за народопсихологията, боядисвам си кротко, телевизорът работи като фон и тогава – като сега си го спомням, започнаха новините навръх Беси понеделник: „Така и така… еди-кое си българско село осъмна с жандармерия…“ Опа! Става нещо. Хвърлих баданарката и започнах да следя репортажа. От една страна – кукери, от другата – екоактивисти и гости от Брюксел, по средата – жандармерията налага кукерите. Аз знаех за този обичай, но си мислех, че щом Европа ни е забранила да си въртим кучетата един ден в годината, нашите са кротнали и са се предали, а те – не! Браво! Юнаци! Еко защитниците обаче, ги разконспирирали и ги изпортили на Брюксел. Брюксел натиснал властта и жандармерията – бой! До този момент никоя медия не беше ни разкривала за втората част на обичая, как кукерите мажат хората с кучешки екскременти за здраве и берекет. Може би, от криворазбрано чувство за свян? Как така, велик народ като нашия, ще има толкова просташки обичай. Тази година обаче, една жена изскочи разчорлена от един селски двор и заплаши репортерката с думите: „Да ми се махаш от тук! Щом е за здраве и берекет ще се мажа с каквото си ща! Искаш ли и теб да мацна? Да видиш колко е хубаво?!“ Грандиозно! Така народът ни не се е опълчвал на Великите сили от Съединението на България насам. Останалото беше лесно и бързо. Българите се бунтуваме, само когато ни забранят да се мажем с лайна. Това на първи прочит. Каква драма, какво нещо?! Ами ако взема да разчопля нещата, това отвсякъде погледнато си е готова пиеса. И написах „Ден за тричане“.

С тази си скромна творба, искам да кажа на всички – всяко зло, всяка криза може да бъде преборена само ако останем верни на традиции и история. Нека до уши да сме затънали в говната, нека големите ни казват какво да правим, ние обаче трябва да се бунтуваме! Трябва ежегодно да тричаме и гоним бесовете от този свят! Защото пропуснем ли, дори и един, единствен път да го направим – СВЕТЪТ НАС ЩЕ ТРИЧА! Всичко ще се разпадне и ще отиде по дяволите… и …, жална ни майка тогава…