В БАН отбелязаха 200 г. от успението на Софроний Врачански

10 октомври, 2013 15:40 | Наука | Няма коментари

В БАН отбелязаха 200 г. от успението на Софроний Врачански

В Българската академия на науките беше отбелязана 200 годишнината от успението на Св. Софроний Епископ Врачански, Българската академия на науките инициира Национално честване. Събитието е под патронажа на вицепрезидента на България, Маргарита Попова.
Честването започна с тържествен молебен в катедралния храм „Св. Александър Невски“, отслужен от Тивериополския епископ Тихон и с литийно шествие, с иконата на „Св. Софроний“.
В Българската академия на науките се проведе тържествено събрание. На него присъстваха председателят на БАН, акад. Стефан Воденичаров, вицепрезидентът на Република България, г-жа Маргарита Попова, техни високопреосвещенства Тивериополския епископ Тихон и Траянополския епископ Киприян, проф. Надежда Драгова – доайен на събитието и проф. Джузепе Дел‘Агата от Пиза – Италия.
В приветствието си към форума председателят на БАН, акад. Стефан Воденичаров, заяви: „Днес академичната хуманитарна мисъл си поставя нови задачи, изправена е пред нова мисия – да осмисли делото и приноса на първосъздателите на модерната българска културна история, за да се укрепи духовният постамент на съвременното българско общество. Учените хуманитаристи в Българската академия на науките изследват езика и литературата, историята и фолклора, изкуството и археологията на миналото – като основни жалони за опазване на народността! Защото това е нашата легитимация пред историята, пред настоящето и още повече – пред бъдещето!“
В своето приветствие по повод годишнината, вицепрезидентът на Република България г-жа Маргарита Попова посочи, че Св. Софроний е бил човек с призвание да е народен будител и просветител и го определи като „видна фигура на българското Просвещение“.  Като патрон на събитието, в края на своето приветствено слово, тя отправи специално послание към българския народ:
„Имаме нужда от ново Възраждане. Нашият народ е жаден за дух и  разум, желае искрено да бъде обгърнат с добро и да усети, че е едно цяло. Че с добри и умни водачи той се придвижва напред в историята – така, както сме го направили в далечните XVIII и XIX в.  За да го направим, имаме нужда от водачи. От личности. Светли, просветени и добросърдечни. Като Св. Софроний Епископ Врачански. Имаме ли ги? Имаме. Трябва да ги открием и да ги приемем.“
Пленарен доклад на тема „Малко научно съобщение от големия Софроний“ изнесе проф. Надежда Драгова – доайен на събитието, а проф.  Джузепе Дел‘Агата представи доклада си: „Софроний и една италианска следа в историята на балканския антисемитизъм.“
По случай годишнината, в Българската академия на науките беше проведена и научна конференция. С доклади, участие в нея взеха проф. д.н. Николай Аретов, доц. дфн Камен Михайлов, доц. д-р Миряна Янакиева от Института по литература към БАН, доц. Славка Керемидчиева от Института по български език към БАН, проф. д-р Надежда Драгова, проф д.н. Цветан Ракьовски, доц. д-р Елена Тачева и д-р Бойка Илиева от Югозападния университет „Неофит Рилски“ – Благоевград, доц. д-р Юлия Николова от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, проф. д-р Сава Сивриев от Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“, Владимир Стойчев от Майнхайм (Германия).

На снимката: Килията на Софроний Врачански в Гложенския манастир.

Снимка: Академика

Подкрепете ни

Сподели   Facebook  Twitter  Google+

Още по темата