Иван Николов: За да има българщина, първо трябва да има българи

Иван Николов е български поет, публицист и общественик, председател на българския Културно-информационен център „Босилеград“. Той е сред най-активните защитници на правата на българите в Западните покрайнини. Роден е на 14 март 1959 г. в село Ресен, Община Босилеград, Западните покрайнини. Следва право и още като студент се обявява против сръбската асимилаторна политика над българите в тогавашна СФРЮ. След 1990 година е един от идейните творци на Демократичния съюз на българите в Югославия (ДСБЮ). Редактор е на сп. „Бюлетин” в Босилеград. От 1997 г. е председател на българския Културно-информационен център „Босилеград“. Като активен общественик е написал над 400 статии за проблемите на българите в Сърбия. Носител е на четири награди за поезия и литература, обществена дейност и за принос за опазване на правата и интересите на българите в Сърбия. Автор е няколко книги и стихосбирки за българите зад граница, носител е на награда за родолюбива песен от Сдружението на българските писатели.

– Г-н Николов, какво младите българи не знаят за Западните покрайнини?

– Повечето млади българи в България не знаят, че Западните покрайнини са част от българската държавна територия, населена с етнически чисто българско население, която е откъсната с Ньойския договор от 1919г. и присъединена към Държавата на Сърби, Хървати и Словенци. В тогавашните геополитически обстоятелства Западните покрайнини са всъщност цената, с която е заплатена свободата и независимостта на България, защото, ако българските държавни представители не са предали Западните покрайнини, България, като поразена страна, е могла да бъде окупирана, а даже е обсъждана възможността и изобщо да не съществува като държава. Повечето млади българи също не знаят, че тогавашната Държава на Сърби Хървати и Словенци и нейните 8 наследнички досега (КСХС, КЮ, ДФРЮ, ФНРЮ, СФРЮ, СРЮ, ДОСЧГ и РС) вече един век провеждат политика на асимилация (сърбизация) на българите в Западните покрайнини и обезлюдване на районите, населени с българи, с цел овладяване на още български територии. Резултатите от тази политика са поразителни: от 120 000 българи през 1919г. според официални статистически данни на Р Сърбия от 2012 са останали малко над 18 000. Това е безпрецедентен случай в историята на асимилацията на малцинствата. Налице е един сложен механизъм от икономически, възпитателно-образователни, информационни, административни и репресивни мерки, под чието влияние българското малцинство в Сърбия се стопява. Също така, повечето българи в България не знаят, че Ньойският договор според международното право отдавна вече е несъстоятелен и само едно усилиие от страна на България по времето, когато Югославия се разпадаше, беше достатъчно за да си върне Западните покрайнини обратно, но България не го направи. Историята тепърва ще се произнася защо. И накрая, повечето българи не си дават сметка, че решаването на проблема Западни покрайнини е част от решението за добрите българо-сръбски отношения и членството на Сърбия в ЕС.

– Вие ръководите Културно-информационния център на българското национално малцинство „Босилеград“ в Сърбия. С какво се занимава сдружението?

– Целта на Културно-информационния център е да противостои на тази асимилационна политика, да пази, развива и създава българска култура, българки език, традиции, обичаи, с други думи, с всичко онова, което ни прави българи и благодарение на което сме оцелели през вековете. В този смисъл, ние заедно с българските държавни институции отбелязваме български празници, значителни дати и юбилеи от българската национална история и култура, провеждаме концерти с български изпълнители, литературни вечери, изложби, фестивали, екскурзии из България, кандидатстудентски кампании, даваме справки за българско гражданство, печатим едно списание на български език, като разглеждаме проблемите на малцинството в контекст на новите процеси в Европа и на Балканите, развиваме читалищна дейност, подържаме връзки с българските институции – имаме широк диапазон на дейности.

– Какво според Вас поддържа българщината в Западните покрайнини и имате ли препоръки към държавната политика на България в това отношение?

– Само силата на българския дух все още подържа българщината в Западните покрайнини. Но за да има българщина, първо трябва да има българи. А за да има българи, трябва да се създадат условия за работа и спокоен живот. Това подразбира коренна промяна на статута на Западните покрайнини. Премахване на границата и нейното отваряне и в двете посоки. Свързване на района с българските магистрали и пазарни средища. За това е нужно специално споразумение между сръбското и българското правителство, добра воля и разбирателство с цел решаване на проблемите. Впрочем, българските партии и неправителствени организации в Западните покрайнини това лято подписаха обща Платформа за защита на правата на българското малцинство със съвсем конкретни искания и препоръки към правителствата на България и Сърбия за незабавно решаване на проблемите на българското малцинство. Но това е малко по-широка тема.

– Има ли деца и младежи от Босилеград, които искат да учат или учат в България?

– През 1993г. бе взето т.нар. Постановление № 103, с което българските средни училища и ВУЗ-ове се отвориха за ученици и студенти от Западните покрайнини. В началото беше трудно, но сега МОН всяка година отпуска по около 85 места на университетите. За тях кандидатстват над 100 абитуриенти и почти всички биват приети. Това е почти целият випуск на Босилеградската и Царибродската гимназия. Така че в момента около 400 студенти и ученици от Западните покрайнини следват в България на държавна поръчка.

– Към кои училища и университети има най-голям интерес?

– Езиковите гимназии в Кюстендил, Софийският и Благоевградският университети са сред най-желаните поради близостта им до Босилеград и Цариброд. Иначе, по специалности, са застъпени почти всички.

– Какви пречки съществуват пред получаване на образование в България?

– Проблемите на българското образование като цяло естествено стоят и пред нашите ученици и студенти. Има оплаквания от високите студентски такси, но всичко останало е даже по-добре от самофинансиращите се студенти в Сърбия.

– Желаят ли младите хора от Западните покрайнини да придобият българско гражданство?

– Може би истинският въпрос е не дали те го желаят, а дали българската държава желае да им го даде. Процедурата за българско гражданство продължава години наред с едни сложни административни процедури по доказването на българският произход на кандидатите. В момента са върнати над 2 000 молби за допълнителна проверка и изискване за нови документи с които да се докаже българският произход на кандидатите. Поне за нас, българите от Западните покрайнини, това изискване е абсурдно – всичките сме българи, родени сме на българска земя, потомци сме на български граждани от Княжество и Царство България и почти всички наши предци са воювали за свободата и независимостта на България.

– Какво предстои до края на годината в календара на КИЦ – Босилеград?

– До края на годината предстои да отбележим Деня на народните будители, Деня на Западните покрайнини, годишнината от подписването на Ньойския договор и българска Коледа. Останалото са всекидневни редовни дейности.

Въпросите зададе: Евелина Гечева

Снимка: Личен архив