Училищно настоятелство ходи по мъките заради пешеходна пътека

Цяла година родителското настоятелство към 104. ОУ „Захари Стоянов“ води битка за една пешеходна пътека. Многократните контакти със Столична община до днес не са дали резултат. Пътеката, която децата обичайно ползват, се ползва често за паркиране на скъпи коли, чиито собственици се отбиват в близкото заведение.

Свършеното до момента не може да се нарече резултат, защото според родителите положението е по-лошо от преди, когато не е имало никаква пътека. В тази връзка, водени от идеята да помогнем, публикуваме цялата информация, която може да се види на страницата на настоятелството във Фейсбук.

От октомври 2012 год. родителското настоятелство към 104 ОУ „З. Стоянов“ в София водим преписки със Столична община, с една единствена молба и настояване, да изградят повдигната пешеходна пътека на булеварда пред училището ни. Октомври месец 2012 год. подадохме официално искане до СО за повдигната пешеходна пътека от името на Настоятелството и Директора. Скоро след това получихме отговор от зам. кмет Чобанов и дирекция „Транспортна инфраструктура“, че молбата ни е одобрена. Радостта ни беше голяма и зачакахме с нетърпение пешеходната си пътека.

През март месец 2013 год. търпението ни започна да се изчерпва, и културно изпратихме писмено напомняне до СО с въпроса „къде ни е пътеката?“.
През месец май получихме отговор от зам. кмет Любомир Христов, че е възложено на „Трейс инжект“ до 30. 07. 2013 г. да изгради пътеката ни.
През месец август 2013 г. изпратихме ново напомняне на СО, отново с въпроса „къде ни е пътеката?“.
Дойде 15.09.2013 г., т.е. новата учебна година, пътека все още нямахме!

Освен официално внасяните писма, писахме нееднократно и на мейлите на въпросните общински служители и кметове! Най-накрая след поредното ни вече крайно изнервено писмо изпратено по мейла, на 19.09. 2013 дойдоха някакви хора, нарисуваха ни една обикновена пътека, направиха някакви трапове на тротоара, в които няколко деца можеха да пропадна и се пребият, зарязаха ги така и си отидоха. На въпроса ни защо пътеката не е повдигната, за каквато ние настояваме, ни се обясни, че не може, заради тирантите на минаващия тролей, щяли да се откачат. В допълнение свалиха знаците предупреждаващи за пешеходна пътека, с обяснението че на тях имало реклама на „Лев инс“, но без да сложат нови знаци!

Една седмица след това на съседния бул. „П. Ю. Тодоров“, където минават абсолютно същият тролей и рейсове, изградиха за няма и два дена образцова повдигната пешеходна пътека с всички екстри и знаци, явно там пресичат по-важни хора, чийто живот е по-ценен от този на нашите деца!

И т.н. и т.н…., най-накрая ни писна и си записахме среща, днес, при зам. кмет Любомир Христов към СО. Възмущението ми е безкрайно, защото с една дума извадиха ново двайсет като аргумент, сега пък булеварда пред училището ни пропадал, та ако изградяли повдигната пешеходна пътека, тя така щяла да натежи, та булеварда скоропостижно да пропадне!

И……..,много били скъпи повдигнатите пешеходни пътеки.

Колко- попитах!

– Ами то зависи каква пътека искате! – ми отговориха.

– Искаме като на бул. „П. Ю. Тодоров“: – отговорих.

– Ами тя е ок. 13 000 лв., много е скъпо, няма пари, откъде сега толкова пари да се намерят?“. „Подайте си пак молбата, пак си опишете тревогите, болката и щенията…., пък ще видим….“ – ни обясниха.

Нееднократно ги попитахме, дете ли трябва да бъде сгазено, за да намерите парите и всичко?! Отговаряха ни с глупости от сорта: „Да не дава Господ“, „Вие като шофьори бъдете по-внимателни, спирайте на пешеходните пътеки.“ и „Това е положението, такива са ни шофьорите“.

На снимката се вижда как се паркира върху новата ни пешеходна пътека, заради близкото баровско заведение. Децата ни непрекъснато пресичат тази пътека, особено опасно е рано сутрин и вечер по тъмно. Няма предупреждаващи светлоотразителни табели. Повечето от пресичащите деца, поради ниския си ръст, няма как да се видят зад паркираната кола, и излизайки зад нея ще се окажат право срещу идваща насреща кола движеща се със скорост. Така направената пешеходна пътека в много по-голяма степен застрашава живота им, защото ги подвежда, че са защитени от нея, отколкото, ако изобщо няма такава.

Пътеката, която искаме струва ок. 13 000 лв., това било прекалено голяма сума за СО, за да спаси един детски живот!

Явно детския живот се оценява под тази сума от Столична община!

Теодора Пиралкова,

Зам. председател на Училищното настоятелство и родител на ученичка от VI б клас.