Марио Николов: Културата и образованието трябва да са приоритети

Марио Николов е известен български тенор и режисьор. С гласа си очарова публиката не само в България, но и в чужбина. Започва кариерата си в Националния музикален театър в София през 1989г, а скоро беше избран за негов директор. Николов е завършил оперно пеене във Виена и режисура в НАТФИЗ. Носител е на престижното отличие „Кристална лира” за постижения в областта на музикално-сценичното изкуство.

– Какви хора посещават Оперетата и забелязват ли се млади хора в публиката ?

– Нашата аудитория като таргет е с голяма възрастова амплитуда – от 2 до 92 годишна възраст. Шегувам се, разбира се, за 92, но наистина много млади хора посещават Оперетата. Около 50 % са младежи, по нашите статистики, които водим и по анкетите, които правим. Може би мюзикълите са най- посещавани, защото това е един от най-жизнерадостните жанрове.

– Имат ли шанс за реализация младите певци в България?

– Имат, но безспорно е трудно. Пречката за реализация в една държава като България е пазара. Ние сме малка страна и пазарът ни е изключително малък, почти никакъв. Ако съотнесем с една Румъния например, където са 20 милиона човека, българите като реални потребители на културен продукт сме около 2 милиона и половина. В крайна сметка всеки трябва да прави това, което обича да прави. Да си певец е професия, а всяка професия трябва да бъде финансово обезпечена.

– Какво е вашето предложение, какво може да се направи по отношение бюджета за култура?

– Културата в цял свят се дотира, това е ясно. Някои хора говориха, че свободният пазар трябва да регулира и да диктува в каква посока да се движи изкуството. Аз не мога да се съглася с това, защото за свободен пазар можем да говорим за държави, които имат такъв – Германия, Франция и дори Румъния. В България няма пазар, пък камо ли свободен пазар да саморегулира тези процеси. Проблемът е друг при нас. Като цяло една икономика трябва да е стабилна, за да може да се отделят повече средства за бюджета за култура. От друга страна, ако една икономика може да се стабилизира по време на криза от 5 до 10 години, в културата тези процеси са много по-продължителни. За да работи в нашия театър, един човек се готви за това почти цял живот, от 4-5 годишен, докато се пенсионира. Той не стои на едно ниво. Всяка нова роля, партия, пиеса е предизвикателство за художествените състави. Трябва да се преодолеят някои трудности, за да стане една продукция продаваема и хубава. Като казвам продаваема имам предвид, да предизвиква обществен интерес, не толкова в пазарна насока. Според мен в приоритетите на една държава трябва да бъдат културата, образованието и здравеопазването, защото те формират една нация. Ние, хората на културата, не можем да бъдем ограничено гледащи хора, защото парите за култура никога не стигат.

– Как виждате бъдещето на Музикалния театър като негов директор?

– Виждам Музикалния театър като един от театрите, който може да отговори най-добре на обществения интерес, не само като посещаемост, а като предлагане на културен продукт от високо ниво.

– Според Вас добро ли е нивото на музикалното образование в България?

– Музикалното образование в България е добро, Слава Богу. Все още се работи абсолютно целенасочено и преподавателите са квалифицирани в тази посока. Факт е, че който от нашите музиканти отиде да работи в чужбина, винаги е приет и добре дошъл. Музикалното образование в България е едно от малкото образования, които са световнопризнати. Музикантът не трябва да се доквалифицира или легализира дипломата си. Говоря така, защото аз също съм работим и учил в чужбина. Това е съвсем конкурентноспособно образование, дори на световния пазар.

– С кои Ваши творчески постижения се гордеете най-много?

– Гордея се с всичко, което се е получило хубаво и се ядосвам на всичко, което не се получава. Това е нормално, все пак. В живото изкуството нещата са много истински и там човек е много зависим от всичко – моментно настроение, здравословното състояние, от някакъв вид външни обстоятелства, които могат да му повлияят. Това е хубаво, тъй като няма нито един спектакъл идентичен с другия. Тук се крие и чарът на живото изкуство. Попитахте за бъдещето, аз мисля че досега с живото изкуство е едно много интересно усещане за публиката и тя винаги ще търси този тип досег. Информационните възможности, които имаме, имам предвид електронни медии, интернет , телевизии и всичко останало, не променят нуждата от живото изкуство. То винаги ще има бъдеще и винаги ще провокира хората да идват, за да гледат нашата продукция.

– Интересувате ли се от политика и какво мислите за съвременната политическа обстановка?

– Интересувам се от политика до толкова, до колкото живея в една правова държава и искам нещата да са поносими, ясно е, че идеални не могат да бъдат. Социалния и битовия живот в България няма как да не ме интересува и няма как да стоя в страни от политическите процеси. Не смятам обаче че изкуството трябва да обслужва по някакъв начин политически стремежи и амбиции. Аз мога да симпатизирам на определени хора или партии, но това не значи, че ако дойдат хора от друга партия или друга политическа сила, на която не симпатизирам, трябва актьорите в театъра да пеят или да свирят фалшиво. Изкуството не може да се политизира в същността си. То може да бъде огледало на живота, било в драматургичен или чисто сатиричен аспект. Чрез него хората могат да кажат много неща. Аз също имам позиция, която показвам чрез моите постановки, но като цяло не смятам, че изкуството трябва да бъде политизирано.

– Какво обичате да правите през свободното си време?

– Обичам да пътувам, пък и работата ми е свързана с пътуване. Обичам да спотувам , да се разхождам с дъщеря ми, която е на 5 години и половина, и със съпругата ми. Обичам да ходя на море, въобще нормалните неща.

– Обичате ли да четете и коя е любимата Ви книга?

– Сигурно сега ще кажа нещо много банално. Намирам време да чета и професията ми е свързана с много четене. Имам много любими книги, това може би ми е по наследство. Майка ми е абсолютно букоманче, и аз от малък се завирам по книгите. Харесвам много „Малкия принц“, но смятам, че от всяка книга човек може да научи нещо. Чета и сериозна, и развлекателна литература. Признавам, че понякога чета криминалета за разтоварване. Не се ограничавам по отношение на четенето в никакъв случай.

Въпросите зададе: Виктория Василева

Снимка: Архив