Иво Инджов: Социалните медии са неразделна част от политиката

Д-р Иво Инджов е медиен експерт и политолог, преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Член е на Управителния съвет на Института за модерна политика.

– Г-н Инджов, Вие сте съавтор на проучване за активността на българските евродепутати в социалните мрежи. Как се изявяват те в сравнение с техни колеги от други страни?

– Като цяло показателите на 13-те български евродепутати за свършеното от тях в социалните медии през изследвания 20-месечен период не са особено високи. Средноаритметичният индекс на активността им (във фейсбук, туитър, блоговете) е нисък – 23 от 100 възможни точки. Евродепутатите имат над 85 000 фенове, респ. приятели и последователи (най-вероятно една не малка част от тях се припокриват). Но дори да приемем, че тези фенове и приятели са уникални, сборът им е твърде скромен в сравнение с масата почитатели, които стоят зад фен-страниците на авторитетни европейски политици. Канцлерката на Германия Ангела Меркел например към 23.04.2013 г. има над 239 081 фенове във фейсбук според данните на немския статистически портал Statista.com. В сравнения с нея други известен германец – председателят на Европейския парламент Мартин Шулц е фейсбук джудже с неговите 38 150 харесвания към 12.11.2013 г. Резултатът на Шулц потвърждава изводът от настоящото проучване, че да си евродепутат не е много благоприятна изходна позиция за печелене на популярност в най-влиятелната социална мрежа. А и не е съвсем коректно да сравняваме редови евродепутати с политически лидери на такива позиции.

По принцип евродепутатът е разкрачен между Европейския парламент и националната политическа сцена и това няма как да не влияе върху неговата популярност и активност. Изключение от това правило не правят и българските евродепутати.

– Най-активен се оказа Ивайло Калфин. Това може ли да се тълкува като най-широк периметър на влияние върху хората?

– Да, Ивайло Калфин, който е лидер на българската делегация на социалистите в ЕП, се откроява отчетливо над останалите си колеги. Неговият интегрален индекс е 67, той е най-активен по евротемите и в трите изследвани социални медии. Неговата комуникация е най-качествена. За разлика от други евродепутати, които наблягат прекалено много на експертния характер на своята работа или извеждат на преден план вътрешнополитическите си пристрастия, текстовете на Калфин във фейсбук го представят като европейски политик от класа. Но когото му прилягат и експертността и ясния политически ангажимент, който понякога надскача границите на партийната принадлежност. В същото време Калфин не бяга от вътрешнополитически коментари, но без да пресолява манджата.

Със сигурност количеството и качеството на комуникацията в социалните медии са един от ключовете за влияние върху публиката, която се състои от потенциални избиратели. Ивайло Калфин е българския евродепутат, който е най-разпознаваем сред хората и за когото хората считат, че е направил най-много за страната ни в ЕП, както показват данните от едно неотдавнашно представително социологическо проучване. Все пак не бива да надценяваме ролята на социалните медии, защото те се ползват от една трета от българите. Все още много по-голямо е значението на телевизията, немалка роля играе и междуличностната комуникация. А когато хората оценяват един евродепутат, в тяхната оценка няма как да не се насложат и по-стари и по-нови представи за него като политик въобще и личното му излъчване като човек.

– Нормално ли е в днешно време политик, още повече – депутат в Европейския парламент, да не общува чрез социалните мрежи и има ли такива случаи?

– Не е нормално. Социалните медии и особено фейсбук вече са неразделна част от политическата комуникация, от правенето на политика. В България политиците също започнаха да проумяват тази азбучна истина, макар и с голямо закъснение. Вижте страницата на лидера на БСП Сергей Станишев, която напоследък се поддържа много активно за разлика отпреди. Вижте и пресния профил на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, който се следи постоянно от журналистите.

Евродепутатите са призвани да разясняват европейската политика – една сложна, абстрактна и често скучна материя. Основно чрез социални мрежи като фейсбук онова, което се кове в Брюксел и пряко засяга България, може да стигне до по-младите, по-активните и по-заинтересованите, но обяснено по-достъпно, по-разбираемо и с човешка емоция. Нашето изследване установи, че само един български евродепутат, който иначе е известен с комуникативността и интересния си език, като че ли умишлено не използва социалните медии, а двама-трима от колегите му ги поддържат формално. Друг е въпросът, че една част от евродепутати макар че са активни във фейсбук, го използват предимно като пиар инструмент, а не за директна и искрена комуникация със своите фенове и приятели. При тези евродепутати повечето от статусите са написани в 3 л. ед.ч., имат характера на прессъобщения, суховати са като език и са лишени от емоция.

– За какво е симптом пасивността в интернет?

– Или за незаинтересованост от работата, която политикът върши или за дълбокото неразбиране от необходимостта дейността му да се легитимира с помощта на медиите, в нашия случай – чрез социалните медии.

– Имат ли нужда българските политици от обучение за работа с новите интернет публики?

– Безспорно. Повечето от тях все още сричат работата с новите медии, а новите публики са бяло петно както в тяхното съзнание, така и в представите на пиарите и съветниците им в сферата на масовите комуникации.

– Вие наблюдавате медиите у нас от много време. Очаквате ли появата на нови или друг вид „разместване на пластовете“?

– Да, очаквам промени, но не толкова заради новите тенденции, а напук на тях, както често се случва в България. Въпреки кризата на рекламния пазар и упадъка на вестника като традиционна медия, през последните години в страната периодично се появяват нови вестници. Тяхната задача не е да запълнят някакви празни пазарни ниши и да функционират по законите на пазара, а да се използват като инструмент за натиск, за търговия с влияние и да осигуряват политически индулгенции на собствениците си, които имат интереси в различни икономически и финансови сфери.

Иначе, ако говорим специално за новинарската журналистика, в средносрочна перспектива с голяма степен на вероятност можем да прогнозираме смъртта на вестникарските барони и отмиране на модела на традиционния хартиен вестник, развитието на малки независими сайтове за новини, анализи и разследваща журналистика и още дълго време доминация на големите телевизии. Що се отнася до ролята на фейсбук като новинарски канал и гражданската журналистика в интернет, съм умерен оптимист за техния възход. Във всеки случай те не само ще демократизират масовите комуникации – нещо, което вече правят, но и ще имат възпитателна роля по отношение на традиционната журналистика. Като я направят много по-отворена за диалог с читателите, слушателите и зрителите и по-отговорна.

Въпросите зададе: Евелина Гечева

Снимка: modernpolitics.org