Боряна Джанабетска: Четящият човек намира пътя си към онази книга, която му трябва

Боряна Джанабетска е собственик и главен редактор на издателство „Еднорог“. Превежда от англиийски автори като Хилари Мантел, Джеръми Паксман, Вал Макдърмид, Алегзандър Маккол Смит и др. Академика БГ потърси г-жа Джанабетска да отговори на няколко въпроса за книгоиздаването в България и за нуждата на българина от качествено четиво.

– Чете ли българинът?

– Много често ми се е налагало да отговарям на този въпрос, така че вероятно ще се повторя, но не съм имала повод досега да променя мнението си. Четящите и в България, и навсякъде другаде са значително по-малко от нечетящите – така е било винаги, дори да кажем в периода на най-големия разцвет на романа е имало значителен процент от населението, което е било неграмотно или поне с толкова ниско ниво на грамотност, че не би било в състояние да следи обемни текстове като романите на Дикенс например. Така че четящият българин си съществува, има го и ще го има – нещо повече, има достатъчно млади хора, които четат с удоволствие и за удоволствие, а не по задължение, защото книгата е, да кажем, нашумяла и за да могат да кажат нещо за нея. Разбира се, ако говорим за намалялата покупателна способност на българина, тук нещата стоят по-различно, но няма човек, свикнал да чете, който после да е отвикнал. Така че по един или друг начин четящият човек намира пътя си към онази книга, която му трябва.

– Напоследък изключително модерни са електронните книги. Мислите ли, че те ще изместят книжното издание?

– Не, не мисля, и двете имат своето място и своите потребители. Дори ако изключим по-емоционалния аспект от усещането при съприкосновение с книгата в традиционния й облик (въпреки че защо да го изключваме, то си е така), аз съм убедена, че винаги ще има хора, които ще предпочитат традиционния вариант на четене – може да намалеят, но ще ги има. Залезът на четенето е обявяван и при появата на киното, и при появата на телевизията – както виждаме, всеки феномен намира своето място, без да заличи напълно другия. Нима киното е унищожило театъра? Лично за мен компютърът е работа и през ум не би ми минало, когато си почивам, отново да отворя екрана, за да прочета някоя книга – било то нова, или да препрочета някое произведение на любим автор.

– Коя е любимата Ви книга излязла от печатницата на „Еднорог“?

– Ужасно труден въпрос, на който практически няма еднозначен отговор. Няма нито една книга на издателство “Еднорог”, която да не е минала през очите и мислите ми – дали при подбора, при превода или редактирането, често, разбира се, и по няколко пъти, така че съм емоционално свързана с всяка една от тях. Естествено, имам си предпочитания и съм някак по-тясно свързана с онези, които съм превеждала. Няма нито един от шотландските автори, с които съм работила, към който да не изпитвам слабост, но може би с най-голямо удоволствие работя над книгите на Алистър Грей, Мишел Фейбър, Алегзандър Маккол Смит. Ако става дума за автори, за които се гордея, че са представени от “Еднорог” на българския пазар, първата мисъл е за Орхан Памук, но и тук класация не може да има, поне според мен – и Борис Акунин, и Артуро Перес-Реверте са автори, които съм щастлива да издавам. Към Хилари Мантел имам особено отношение – тя изпълни мечтата ми да преведа нестандартен исторически роман, който далеч надхвърля жанровите граници. Виждате, никак не са малко, и това далеч не са всички.

– Наши или чужди автори предпочита българската публика?

– Трудно ми е да дам категоричен отговор, най-близките ми наблюдения са от книжарницата на “Еднорог”, която открихме наскоро, но забелязвам голям интерес към български автори, действително много голям, а бих казала, и заслужен, и сред младите хора също.

– Кой е любимият Ви автор?

– Съвършено невъзможно е да ви дам категоричен отговор, имам си отделни класации за класици, съвременни автори и така нататък. Британската литература като цяло е най-голямата ми слабост, с нея съм и най-тясно свързана професионално, но ако трябва да цитирам имена и изключим очевидните като Шекспир например /дано не прозвучи претенциозно, но до ден-днешен се смея на неговите комедии много повече, отколкото на много съвременни опити за разсмиване/, бих казала… може би Текери. А иначе… немските романтици, викторианците, Булгаков, Гогол… спирам.

– Според Вас има ли раздвижване на книжния пазар?

– По мои наблюдения, и от наскоро приключилия панаир на книгата, определено да. Може би тук-там, но все пак забелязвам обръщане към нови автори, не само залагане на изпитаните имена. Поне за себе си този път видях немалко интересни книги, които се надявам да имам време да прочета.

– По кината е нашумял жанра на фантастиката, забелязва ли се такава тенденция и при книгите?

– Тенденцията не е много нова, за книгите имам предвид, и в този жанр, както и навсякъде другаде, всичко зависи от нивото на текста. Много подвеждащо е да се мисли, че като се заемеш с популярна литература, към която се числи и този жанр, е достатъчно само “да пописваш за удоволствие”. И тук, както и в останалите жанрове, има истински диаманти, има евтина костюмна бижутерия, а има и пластмасови пазарски пръстенчета. Популярността на жанра е лесно обяснима. Уж променилите се много през вековете хора все още имат нужда от приказка, от надежда за победа на доброто над злото – и винаги ще бъде така.

– Какво си пожелавате за Коледа?

– Здраве и сили за работа.