Школските униформи - закъснели и нужни - Академика

Връщането на униформите в училище е не само навременна, но и много необходима на родното школо реформа. И ако е вярно, че подобен текст ще залегне в Закона за образованието, то последствията за учащите ще са само за добро.

Днешните деца не са обременени със спомените на поколението, което задължително връзваше червените връзки и рапортуваше обещания за изпълнение по димитровски, като бъдещи комсомолци или каквато и да е друга щуротия под шапката на голямата комунистическа пропаганда.

Много погрешно през годините уравновиловката, валидна за обществото в продължение на десетилетия, бе сведена до пълно отрицание именно на униформите в училище.

В първите години на демокрацията бе повече от логично американските филми да оживеят и в нашите училища и маратонките, дънките, шарените блузки, цветните връхни дрехи да не са олицетворение на забранения плод – отречения капитализъм.

Истината е, че именно крайностите са вредни. И ако преди години самото наличие на западни текстилни материи в облеклото априори го пращаше в графата на непристойните дрехи, днес учениците дори не считат за нужно да се облекат, а по-скоро да се съблекат. Логиката на новите поколения е следната: и без това ще им ходя в училището и ще търпя да ми говорят някакви работи, поне да си направя кефа…

И тук вече започва ужасното: изключително неадкватното облекло на децата накара училищата да приличат на нещо средно между бардак и нощен бар. Напълно обичайно е да видите 13-годишна девойка със сандали с тънки каишки на 13 см. токче, поличка, която прилича повече на широк колан, деколте, от което би се притеснила и популярна фолк гърла, бижута, копирани от някой актуален видеоклип, и чантичка, в която освен джиесема пряко сили влиза и червилото.

Момчетата, макар да не разполагат с толкова голям ресурс за творчество, също успяват да опорочат идеята за приличен вид. Развлечени панталони, от които се показва почти цялото дупе, накъсани фанелки, вериги, с които може да бъде спънат не кон, а слон!

И тук дори вече не става дума за естетика и за това доколко е допустимо този разпасан стил да продължава да шества из родните училища. Взаимовръзката между облеклото и учебната институция е много по-дълбока.

Дали униформеното облекло е разрешението на проблема? В немалка степен да. Не говорим за ограничение на свободите, а за спазването на задължителен порядък и доказване на принадлежност към образователен институт. С униформите си се гордеят най-елитните колежи и училища по света. Еднакви облекла са типични и за младежките организации. Навсякъде става дума за обвързаност, а тя задължава.

У нас засега е предвидено ако 50% от учениците са съгласни с въвеждането на униформи в своето училище, те да бъдат приети. Все още не е ясно обаче каква ще е тежестта на мнението на училищния съвет и неговото родителско настоятелство? И ако децата, водени от естествения си порив да бъдат уникални и различни, кажат не на 51%, с какъв механизъм все пак ще бъдат задължени да спазват правилата за приличие?

На фона на ежегодно отпадащите ученици от образователната система, при задълбочаващата се неграмотност на онези, които все пак влизат в класните стаи, категоричният порядък, който създава училищното униформено облекло, би бил най-доброто решение.

Лияна Панделиева, в. „Монитор“, 31.05.2010 г.