Евгени Петров: Идеалният медиен собственик се казва Зукърбърг

В 90 процента от печатните медии положението е по-лошо от тоталитарното, твърди известният журналист

Евгени Петров е роден през 1956 г. в София. Завършил е специалност „Журналистика” в СУ „Климент Охридски”. Работил е като главен редактор на вестниците „Народна младеж” и „Диалог”. Преди 23 години създава в. ПАРИ, чийто главен редактор е до 2000 г. Работил е и в „Стандарт”, „Политика” и „Експрес”. Днес е главен редактор и издател на електронния вестник vЕvesti.bg. Академика БГ го потърси за интервю след премиерана на неговия роман „Пепел от вестник“.

– Познаваш политиците отблизо. Съгласен ли си с тезата, че всяка реколта е все по-калпава?

– И да и не. В известен смисъл нова реколта няма, има политическо ГМО. Това са особен вид израстъци, производни на старата реколта. Могат да се нарекат и „мутанти”, смисълът остава същият. Такъв беше Яне Янев, такъв е и Бареков, и двамата са производни на стара политическа лаборатория, на старата реколта. И кое да е новото? Радан Кънев е дясната ръка на Костов от миналия век, Кунева е в политиката от 15 години, Местан е сянката на Доган, Станишев е най-дълго управлявалият председател на столетницата след Живков и Благоев (май), Първанов е в БСП от самото преименуване на партията…

– Накъде върви българската журналистика, развива ли се?

– И още как. Остава да уточним посоката. Привидно тя се превърна от средство за масова информация в средство за масова манипулация. Но справедливо е да напомня, че основните медии с влияние – електронните – в известен смисъл „държат фронта”, макар и с епизодични пробиви. Проблемът е в липсата на самоконтрол и взаимно възпиране. Но в 90 процента от печатните медии положението е по-лошо от тоталитарното. Така за момента „идеалният” медиен собственик се казва Марк Зукърбърг, а единствената коректна „разпространителска“ мрежа – Интернет.
– Книгата ти „Пепел от вестник“ описва време, в което всички сме живяли, но не всичко сме знаели. Има ли в бранша още мръсни тайни, които трябва да излязат наяве?

– „Пепел от вестник” като всяко литературно произведение се стреми да търси обобщението. В този смисъл романът е малък резервоар, в който се оглежда самото блато на задкулисие в журналистиката. Резервоарите с мръсни тайни са стотици. И всички до един са пълни с вмирисани сделки между политици, издатели и едрия сивкав бизнес. Като не забравям и грубото командване през годините на обществените радио и телевизия. Как „Труд” от профсъюзно издание мина в ръцете на колектива, защо Венци Йосифов трябваше да се кандидатира за кмет на София и каква е връзката с БСП и последвалия фалит на 24 часа, кой и как финансираше „Демокрация”, защо точно Любомир Павлов и Огнян Донев купиха и скоропостижно продадоха изданията на ВАЦ, като междувременно се обзаведоха с обвинения за пране на пари, които потънаха така, както и изплуваха, кой през годините извън официалните собственици имаше влияние върху позициите на бТВ и на каква цена, с какви пари Кръстева-Пеевски купуваха медии, строиха печатници, придобиха почти цялата разпространителска мрежа, кой и с чие политическо благоволение купи мултиплексите…

– На премиерата се чу идея да направиш и филм по този роман. Би ли се заел и с това?

– Не, за тази работа си има режисьори и продуценти…Ако решат, че може да излезе нещо, ок. Признавам си, че винаги съм си представял книгата повече като филм. Може би, защото отделните сцени винаги са били пред очите ми. Но да, мисля, че от тази книга може да излезе сносен филм.

– Ти си авторитетен коментатор, но признай – пишат ли ти се и други романи?

– Защо да признавам? Отговорът е – да. Най-малкото заради надеждата, че може пък да излязат по-добри от този. Дори имам и 2 идеи. Едната е толкова узряла, че стига да намеря време, веднага я започвам. Но пък в момента времето е повече за журналистика, за „злобата на деня”. Просто чакам по-спокойно време, но се питам дали не съм прекален оптимист.

Въпросите зададе: Евелина Гечева

Снимка: Евгени Димитров, BulFoto