Деян Енев: Всяка добра книга привлича като магнит нови читатели

Деян Енев е роден на 11 август 1960 г. в София. Завършил е английска гимназия в София и българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“.

Женен, с две деца. Бил е журналист в „Марица”, „Новинар”, „Експрес”, „Отечествен фронт”, „Сега” и „Монитор”. Сега е колумнист в „Портал „Култура”.

Издал е петнайсет книги.

Сборници с разкази: „Четиво за нощен влак“/1987/ ; „Конско евангелие“/1992/, „Ловец на хора“/1994/ ; „Клането на петела“/1997/, „Ези-тура“/1999, 2000/ ; „Господи, помилуй“/2004/ ; „Всички на носа на гемията” /2005, 2007, 2009/ ; „Градче на име Мендосино” /2009/ ; „7 коледни разказа”/2009/; „Българчето от Аляска. Софийски разкази” /2011/ ; „Внукът на Хемингуей” /2013/

Очерци за писатели:

„Хора на перото” /2009/

Християнски есета:

„Народ от исихасти” /2010/

Стихосбирки:

„Деян Енев – стихотворения” /2012/

Сборник с избрани негови разкази е издаден на немски и английски. Английското издание две поредни години бе номинирано в най-престижния конкурс за сборник с разкази в света „Франк О’Конър”.

Най-новата му книга се нарича „Малката домашна църква. Съвременни притчи”.

– Издали сте 14 книги, днес, 16 април, излиза най-новата – „Малката домашна църква. Съвременни притчи”. Какво е усещането, когато ти излиза нова книга? Какво ще намерят читателите в „Малката домашна църква”?

– Винаги има вълнение. Разбира се, сега вълнението е по-овладяно, отколкото при излизането на първата книга, което при мен се случи през далечната 1987 г. Преди отпечатването в книга, твоят текст или твоите текстове, макар и публикувани в списания, вестници или сайтове, са все още част от теб. Едва когато се превърнат в книга, те заживяват истински собствен живот. Има книги, които са произвели фурор при появата си, а после са били забравени от всички. Има книги, които потъвали в пепелта на забравата и чак след десетилетия са възкръсвали за нов живот. Затова казвам, че книгата наистина има свой собствен живот.

В „Малката домашна църква” съм събрал половината от колонките си, които публикувам всяка сряда в „Портал Култура” от 12 септември 2012 г. до днес. От една страна, тези текстове са доста изповедни и автобиографични по характер, от друга – те се занимават пряко с действителността, в която живеем всички, включително и с политическите й проявления.

– В този смисъл, как приемате оценката на един немски журналист, който ви нарича „остър критик на политическата действителност в страната” ?

– Политическото само по себе си, външните му изяви, не ми е интересно. Твърде много пълнеж, въртене на празни обороти и празни приказки има в него. То ме занимава дотолкова, доколкото в крайна сметка се отразява върху живота на хората. И когато политиците довеждат хората до нокдаун, аз реагирам, според силите си.

– Сборник с избрани ваши разкази бе издаден на немски и английски език. Английското издание две поредни години бе номинирано в най-престижния конкурс за сборник с разкази в света „Франк О’Конър”. В коя държава книгите ви се радват на най-голям успех? Как възприема чуждата публика разказите ви?

– Случи се тъй, че скоро, след като книгата ми излезе в Австрия, отидох в Линц заедно с още неколцина български автори, сред които и Теодора Димова, в рамките на тамошния литературен фестивал. На път за Линц имахме престой във Виена и с Теодора влязохме в една от големите централни книжарници. Потърсих книгата си, намерих я, порадвах й се как изглежда на рафта. И след това попитах книжарката, младо момиче, дали я е чела. Като разбра, че аз съм авторът, книжарката поиска да си направи снимка с мен. Вече беше чела книгата и я беше харесала.

– Пред какви трудности е изправен всеки млад автор, който се опитва да се наложи на пазара ?

– Да се наложиш на пазара е по-малкото предизвикателство. По-голямото е да намериш себе си като автор.

– Какви книги обичате да четете и кои са любимите ви автори ?

– Много са. Но нека да посоча двама от съвсем непознатите за младата публика – руснака Константин Воробьов с „И дойде великанът” и българинът Георги Божинов с „Калуня-Каля”. Който намери тези книги и ги прочете, няма да съжалява.

– Казват, че най-тежката криза е културната. Изправена ли е България пред нея и какви измерения достига тя?

– Това е сложен въпрос, тежък въпрос. Натрупванията в сферата на духовността стават бавно, нужни са поколения, десетилетия. Там бързите жестове не вършат работа.

– Кое е мястото, на което обичате да пишете и се чувствате спокоен ?

– Мястото е вкъщи, пред компютъра. Но пиша обикновено нощем, когато дойде тишината.

– Каква е мисията на писателя днес ?

– Думата „мисия” е много задължаваща дума. Затова нека да я избегнем. Аз бих казал така – работата на писателя е да пише добри книги. Всяка добра книга рано или късно привлича като магнит нови и нови читатели.