Проф. д-р Мария Костова: Има нужда от един постоянен Съвет по въпросите на българския език

Проф. д-р Мария Костова е преподавател в катедра „Класическа филология“ в Софийски университет.

Тя е магистър по класическа филология, магистър по правo, доктор по класически езици, доцент по латински език, професор по латински език.

Преподавателската й работа обхваща лекционни курсове по латински език и институционална култура в античността, латинска юридическа терминология, правото в римската литература. Изследователските й интереси са в интердисциплинарната област на класическата филология и римското право, езиковата култура и превода от латински език. Специализирала е в областта на латинската правна терминология в института по римско право към университета La Sapienza в Рим, участва в научни форуми, посветени на римската история и право (Рим, Москва, София, Фрибург).

-Какви мерки трябва да се вземат, за да се подобри качеството на висшето образование у нас?

-Областите, в които се простират моите занимания, са класическа филология, антична култура и латинска юридическа терминология и поради това бих споделила мисли за филологическото образование и въобще за висшето образование в хуманитарните науки у нас. Старогръцкият и латинският език, както и цялата гръко-римска култура са основата, върху която се е развила съвременната европейска култура, включително развитието на европейските езици. Неслучайно пред една от сградите на Европейския парламент днес стои статуарна група на девойката Европа и Зевс в образа на бял бик. Това е нещо като легитимация или метафора на произхода на нашия континент, чиито народи са наследници на античната цивилизация.

Висшето и средното училище у нас е загубило много от няколкото десетилетия игнориране на класическото образование. През 50-80 години на миналия век цели поколения специалисти по българска филология и специалисти в други хуманитарни науки не са имали възможност да се докоснат или да получат достатъчно знания по двата антични езика и културата на техните носители. А тези два езика и днес служат за създаване на нова лексика в различни сфери на науката и други области от нашия живот. Светъл лъч имаше в края на осемдесетте години, когато беше създадена Националната гимназия за древни езици и култура “Константин-Кирил Философ”, чиито възпитаници допринесоха и допринасят за повече образованост там, където те се изявяват. Без знания за античното минало на Европа, нейната култура, литература и философия няма да разберем периода на възраждането, трудно ще анализираме много връзки и процеси, развили се в нашето съвремие.

Смятам, че мерките за подобряване на качеството във филологиите и другите хуманитарни науки във висшето ни образование са свързани с това, да не се пренебрегват, отхвърлят или ограничават класическите знания, каквито тенденции се наблюдават. С помощта на съвременните технологии тези знания биха били лесно достъпни, достатъчно интересни и много полезни за всички, които желаят да повишават своята квалификация.

-Вие сте един от авторите на първия електронен Корективен речник на чужди думи в българския език. Каква бе целта, която си поставихтe ?

-Авторският колектив на този речник включва проф. Мирена Славова, специалист по старогръцки език и култура, ръководител на катедра Класическа филология при СУ “Св.Климент Охридски”, доц. Маргарет Димитрова, която е възпитаник на Националната гимназия за древни езици и култура и е завършила българска филология със специализация старобългаристика, проф. Борис Парашкевов, изтъкнат лингвист – германист, с множество публикации по етимология на чужди думи. Доц. Недялка Георгиева и аз се занимаваме с латински език и римска култура. Речникът се нарича корективен, защото в него се поправят или изправят чужди думи, които постепенно и сякаш неусетно са се отклонили от моделите на адаптация в нашия език и техният погрешен акцентен или морфологичен облик, а някъде и спогрешна семантика, е придобил, както често се казва, гражданственост и дори нормативност чрез различни справочници. Нашата основна цел с този речник е да поднесем информация. Ние живеем във времето на информирано общество и като филолози специалисти дължим информация за навлезлите и постоянно навлизащи чужди думи в българския език; да предложим коректни форми, като се съобразяваме както с особеностите на езиците, от които се заемат лексеми, така и с наложилите се с векове модели на адаптация на заетата лексика в българската книжовна норма; да обясним значението на редица заемки, за да не се стига до смешни повторения в български като „хронологично време, детски педиатър, предложена оферта, на 100 %“ и многобройни подобни неадекватни употреби. Етимологичните бележки целят да повишат общата култура на българина, да го ориентират в семантичната мотивация на заетата чуждица, а понякога и да го запознаят с изопачената употреба на отделни заемки като например консултирам, респектирам, чието използване в западноевропейската езикова практика по български маниер е недопустимо. Буквалното граматическо възпроизвеждане на изречението “В нашата клиника вие ще бъдете консултирани” би озадачило всеки говорещ френски, немски или английски (консултиран бива лекарят, а не пациентът!). От друга страна, немалко българи недоумяват при въпроса дали имат експертиза в дадена област (експертизата е документ, но в случая някой претенциозно изразяващ се има предвид наличието на опит, вещина, умение). Не можем да очакваме или да изискваме “от утре” всеки да започне да пише например термина дивиденД с крайно Д, каквато е коректната форма и както се пише във всички други европейски езици, но е полезно да се знае, че дивиденТ с крайно Т всъщност има друго значение, а не това, което е посочено в нашите речници, и че още навремето големият български лингвист, академик Стефан Младенов, е поставил удивителен знак след тази форма в своя Речник на чуждите думи в българския език (1947 г.).

-Заплаха ли са чуждите думи за българския език ?

-Чуждите думи не могат да бъдат заплаха за нашия език. По-скоро е възможно да предизвикаме пренебрежително отношение от некоректната им употреба или да възникне въпросът доколко ни разбират отсреща, нашите събеседници или чужди партньори, които си служат с коректните форми. Иначе всички езици от векове имат заета лексика. Важното е употребата на заетата лексика да е съобразена с нормите на българския език, да се познават добре значенията и стиловите особености. Неотчитането на стиловите нюанси на заемките води понякога до смехотворни ситуации, до хиперкоректност, а в други случаи непознаването на термин, означаван обичайно със заета дума, води до излишна описателност на изказването и показва липса на професионализъм. Добре е да се познават български синоними на чуждите думи, за да не се използват заети думи некоректно, в неподходящ контекст или пък излишно. Например напоследък „дефакто“ (от лат. de facto) вместо „всъщност“ се превръща в паразитна дума в разговорния стил (от типа на „значи“, „вика“) и принизява стила на говорене, тоест, ако е търсен съзнателно по-висок стил, то честата употреба в разговор на „дефакто“ води до обратния ефект. Същото се получава и с думата “визия” вместо “виждане”.

-Как ще оцените нивото на езикова култура на „звездите“ от родния екран ?

-Ако става дума за известни обществени личности, ще се въздържа от оценки. Спомням си само едно изследване на мои колеги от Факултета по славянски филологии на СУ “Св.Климент Охридски” за езиковата култура на българските парламентаристи – беше отчайващо. Не бих спестила обаче неудовлетворението си от езика на журналистите. Имам впечатлението, че малцина от тях правят справки за това, доколко правилно си служат с българския език и чуждите думи, а езиковите некоректности се мултиплицират най-вече чрез журналистическия език. Като казвам това нямам предвид случаите, когато един журналист предава или цитира чуждо мнение и няма как да спести езиковите грешки в чуждия изказ.

-Смятате ли, че проблематиката на българския език е оставена без внимание ?

-Не бих могла да кажа точно това, но ми се струва, че има нужда от един постоянен Съвет по въпросите на българския език, в който да участват не само специалисти по български език, но и специалисти по чужди езици, и задължително специалисти по класически езици. Ако разгледате лексемите в нашия речник, ще установите, че не са малко тези с гръцка или латинска основа, придобили във времето некоректна употреба в нашия език.

-На един език ли говорят образованието и бизнесът ?

-Като че ли преобладава мнението, че висшето образование трябва да даде такива сигурни и трайни знания, че те веднага да отговорят на нуждите на бизнеса. Това е невъзможно в бързо променящата се среда, сред стремително развиващите се технологии и пазари. Основната задача на висшето образование, а и на средното, е да възпита мислещи, логични хора (независимо каква специалност изучават), които бързо могат да намерят нужната им информация, които да са снабдени с високи критерии, за да осмислят информацията, които могат да намерят ефективни средства за решаване на неочаквани, нови задачи и да могат бързо и лесно да се преквалифицират и усвояват нови неща.

Снимка: Катедра „Класическа филология“

Въпросите зададе Асиа Георгиева