Мая Бежанска: Аз съм щастлив човек

Мая Бежанска е българска актриса и певица. Родена в Благоевград през 1972 г., Мая завършва Математическа гимназия в родния си град. След това следва в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ със специалност актьорско майсторство за куклен театър. Зад гърба си има много роли в театрални постановки, киното и телевизията, както и един издаден музикален албум. Към днешна дата продължава да играе на театралната сцена.

– Завършили сте актьорско майсторство за куклен театър в НАТФИЗ. С какво Ви привлече театърът?

– От 2-ри клас желая да се занимавам с театър. Не ми е било дилема никога дали да се занимавам с друго. Просто беше мечта, която се сбъдна. Аз съм щастлив човек.

– В сериала „Домашен арест“ играете роля на веотдайна съпруга и майка. Допада ли Ви това превъплъщение?

– Мисля, че на актьора всяко превъплъщение му допада, защото е част от пътя му на изграждане като такъв. Няма роли, които не съм си харесвала. Всяко нещо, което правя ми е любопитно.

– Наскоро на сцената на Театър 199 се състоя премиерата на новата постановка “Колекционерката“. С какво Ви привлече ролята в нея?

– Това е един прекрасен спектакъл на Радослав Чичев, един съвсем млад автор. Това е първата пиеса, която поставя. Привлече ме, че е български автор. Според мен всеки автор обича да е съпричастен с нещата, които се случват тук в България. Привлече ме и режисьорът Катя Петрова. С нея сме много близки приятели и работим заедно от години. Винаги ме е провокирала. Тя е супер креативна и много различна в идеите си. Много широк, космополитен човек в мислите и мечтите си. Сценографката ни Рин Ямамура-тя е вълшебница. Японска вълшебница. Винаги създава някакви нови, различни неща. И Христо Йоцов, който е композитор на постановката. Изобщо цялата комбинация от хора, които се събраха, ме привлече. Всеки ми беше скъп, включително и аз на себе си, защото правя за пръв път моноспектакъл. Интересно е човек сам да се зарежда, сам да се провокира в нещата, които прави. Това представление е голяма любов. Благодаря на целия екип на театъра, които създават това представление. То наистина се зареди с много любов.

– Открихте ли нещо ново за себе си, докато играете в пиесата?

– Винаги откривам нови неща. Човек открива, че може да бъде още по-изобретателен и креативен във въображението си, много по-смел към нещата, които прави. И аз се радвам, че без страх скочих в това начинание. Нямах страх докато репетирах, докато създавахме постановката. Подходихме с любов към театъра и с желание да го покажем на зрителите.

– Доближава ли се животът на актьора до този на Колекционерката – живот на ръба между измислицата и реалността?

– Да, доближава се. Мисля, не само на актьора, а на всеки човек. Животът му е колекция от парченца спомени и мигове. Всеки живее със своя такава колекция.

– Занимавате се едновременно с театър, телевизия, кино и музика. Как успявате да ги съчетаете?

– Аз мисля, че не съм единствена. Това е част от актьорската работа. Актьорът прави много неща, защото така се обогатява. Така и се зарежда с енергия. Всяко едно е различно и по различен начин зареждащо. Срещата с много хора– това е най-уникалното нещо.

– Дъщеря Ви е ученичка и имате пряк досег с образователната система. Какви препоръки имате като майка- и към учебниците, и към начина на преподаване?

– Аз съм обнадеждена за децата, но обезверена от безсмислената образователна система, която е тотално неадекватна. Тези млади хора са друго поколение, а системата е от моето време. Аз съм в пълен ужас. Не искам това да се случва на дъщеря ми, но не мога да го променя. Опитвам се да я поставя в друга среда на общуване, сред други хора. Всякакви занимателни неща, които да я откъсват от този пълен абсурд, който е образованието.

– А учебниците?

– Не мога да разбера нищо от тези учебници. Тя ще бъде в 6-и клас. Ако аз не мога да й помогна за учебния материал, за какво става дума. Нещо е напълно объркано в образованието. Имам чувството, че е някакъв лабиринт, в който детето попада и оцелява само. Хаотичност, голяма хаотичност.

– Един по-приятен въпрос. Какво обичате да правите в свободното си време?

– Аз май нямам много свободно време. Защото постоянно го запълвам. Обичам да правя неща, които ме карат да съм жива и да са част от мечтите ми. Харесва ми да спортувам, чета, слушам музика. Обожавам да пътувам. Да се срещам с приятелите ми и с нови хора.

– Лятото е отпускарски сезон. Казахте че обичате да пътувате. Ще пътувате ли някъде това лято?

– Да. Във всеки свободен момент отивам на планина или на море. Когато се обадят приятели и където ме отведе пътят. Има места, които посещавам винаги, но съм отворена към всякакви нови дестинации.

Въпросите зададе: Илиян Цвейн