Издателство "Жанет 45" представи книгата "Изплези си езика" - Академика

Това е първата и последната книга на Ма Дзиен (1953), издадена в родния му Китай. Репресиран през 1983 г. като „буржоазен“ художник, той заминава на тригодишно импровизирано пътешествие, от което се връща писател: Изплези си езика е резултат от скитанията му и неговият начин да разкаже Тибет с обичаите, красотите, тъгите и ужасите му. Литературният му дебют – документални наблюдения в художествена обвивка – е окачествен в Китай като „пошла книга, която петни образа на тибетците“ и е забранен, заедно с всички следващи произведения на Ма Дзиен. Истината е, че Изплези си езика е пълна със съчувствие и удивление, без помен от цинизъм. Сред величавите пейзажи и разредения въздух на Тибет хората изглеждат дребни, странни и изгубени, но това не пречи на автора да говори за тях с разбиране. Разказите на Ма Дзиен се фокусират върху няколко покъртителни женски съдби, едно „небесно погребение“, едно завръщане от големия град, планински преходи, пасища с якове, сънища, срещи, истории в историите. С предговор за българските читатели от автора и илюстрации на Люба Халева.

Тибет, мястото на действието в настоящия сборник, се оформя като царство през VI в., превръща се в империя, налага се в региона за два века, после постепенно започва да губи могъщество и територии – в приблизително сегашните си очертания е от ХVIII век. Съществува къде повече, къде по-малко независимо до 1951 г., когато е окончателно присъединен от Китай, в чиито рамки фигурира от 1965 г. като Тибетски автономен регион. Разположен е на Тибетското плато, най-високата обитавана зона на Земята (средната надморска височина е над 4500 м, неслучайно го наричат “покривът на света”): на границата му с Непал се намира и най-високият връх в света, Еверест (чието местно име Джомолунгма означава “богиня майка на Земята”). Тибетците са около 6 милиона и половина, имат стандартен тибетски език, който се основава главно на един от десетките им диалекти, ползват собствена азбука, а тибетската традиция в будизма чувствително се отличава от останалите. Град Лхаса (“място на боговете”) е столица още от началото на разцвета на Тибетската империя през VII век. Населението е разпределено много нарядко из впечатляваща природа – планини, езера, реки. Типичният поминък на местните хора силно се е изменил вследствие на развоя и политиката на КНР, същото важи за правата и задълженията им. Важно е да се отбележи, че из Тибет Ма Дзиен пътува като чужденец – такъв е и неговият разказвач.

За автора

Ма Дзиен (1953) е роден в Циндао, Източен Китай. До края на 70-те години на ХХ в. учи за художник, рисува пропагандни плакати, чиракува при часовникар, работи като фотограф (първо към един завод, после за списание в Пекин), пише поезия, става член на Пекинския съюз на будистите и на нелегална арт група. “През 1983-а – разказва по-късно – Китайската комунистическа партия започна кампания срещу “духовното замърсяване”, което доведе до над милион ареста и 24000 екзекуции, като целта беше да се смаже експерименталното изкуство. Полицията обискира дома ми, иззе картините ми и ме задържа… След тази история изгубих интерес към рисуването – то твърде лесно може да бъде тълкувано превратно.” Същата година Ма Дзиен се отправя на безпосочно пътешествие, което в крайна сметка го отвежда в Тибет. Преживяванията му в свeщената земя на будизма го изпълват с дискомфорта на пациент, изплезил език пред доктора. Затова именно Изплези си езика става заглавие на неговия “пътепис” от пет разказа, който авторът показва на своя приятел, бъдещия Нобелов лауреат Гао Синдзиен, когато се връща в Пекин: “исках да изразя объркването и недоумението си, съчувствието си към маргинализираните и обезправените, разочарованието си от сляпата вяра, покрусата от загубите, които търпим в похода си към т.нар. цивилизация…” Двамата предлагат ръкописа на сп. Народна литература, чийто главен редактор Лиу Сину е толкова въодушевен от него, че събира втори и трети брой за 1987 г. в една книжка, за да може да публикува дебютния сборник на Ма Дзиен в цялост. Не след дълго обаче Лиу Сину е уволнен и отлъчен от ККП, двойният брой на Народна литература е изтеглен от пазара, а Изплези си езика е заклеймен като буржоазен, петнящ малцинствените обичаи и рушащ междуетническите отношения. Ма Дзиен заживява в Хонг Конг, основава няколко списания и едно издателство, пише прочутия си роман Майсторът на фиде (благодарение на който през 2004 г. е обявен за един от най-значимите 50 автори на света от френското списание Lire). След като две години преподава съвременна китайска литература в Рурския университет в Бохум, Германия, в самия край на 90-те се премества в Лондон, където живее и до днес. Сред книгите му – никоя от които не е излизала в Китай – са още Червена прах (за китайската част на същото пътешествие, от което е Изплези си езика) и преведената на повече от 20 езика Пекинска кома.

За преводача

Стефан Русинов (1984) е учил математика, китайски и литература в Сливен, София, Пекин и Ухан. Първите две книги, които избира да преведе на български, са с особен статус в Китай – безнадеждно неизвестната Един ден на У Цин и строго забранената Изплези си езика на Ма Дзиен, – поради което допуска, че има неосъзнат проблем с нормите.

Отзиви

Абсурдът дотолкова е проникнал в живота на китайците, че може направо да се каже, че се е превърнал в техен начин на живот. Всъщност реалността е далеч по-абсурдна от разказите ми… Да пътуваш сред океан от безсърдечни хора е приключение, по-трудно от изкачване на снежен връх. ~ Ма Дзиен, из Скитане из Китай

Да се оплезиш е начин – прост и сигурен – да получиш диагноза. Но то е и гримаса, предизвикателство… Пет терапевтични разказа, пет документални легенди. ~ Il Sole 24 Ore

Ма пише блестящо за дълбоката самота на тибетската пустош и за високопланинските плата, но е еднакво умел и в щекотливите или рисковани вътрешни пейзажи… Ефектът: далечни антропологически събития стават толкова вихрено реални за читателя, че го карат да се задъхва. ~ The Independent

С пестелив език Ма Дзиен ни дава неповторим ракурс към живота на екзотичното, криворазбрано заварено дете на Китай… Разказите му предлагат образ на Тибет, който възбужда сетивата и същевременно разклаща романтичните ни представи за тази култура. Чрез описанията на обикновени хора, чиито преживявания ни стават близки, колкото и несгодите им да са ни непознати, тези истории ни позволяват да излезем от собствените си ограничения… ~ Words Without Borders

Ма Дзиен е рядко оригинален писател – книгите му с лекота съчетават нюх за авангардното и неудобен хумор, неизменно подплатени с гняв към социалните процеси, които текат през последните 30 години в Китай. ~ The Guardian

Тибет от разказите на Ма Дзиен е чужд на екзотиката. Правдивостта в описанията на писателя хроникьор отваря едни съвсем близки врати към тази далечна територия на опасностите. ~ Pgina 12

Каква е работата на литературата, ако не да отправи поне някое малко предизвикателство към битийната среда на човека и към самия човек? Дори въпросното предизвикателство да не промени нито обществото, нито индивида, то поне е израз на достойнство. За мен не е важно към кое течение принадлежи Ма Дзиен – от творбите му виждам, че той притежава точно такава смелост и достойнство… Неговите произведения винаги са били резки и директни: в търсенето на литературната форма, той не пренебрегва човешките кризи. С хладен поглед и без да вдига излишен шум, той наблюдава житейските състояния на хората и това придава на творбите му огромна тежест. ~ Гао Синдзиен, из Отново за отминали неща

Ако в съвременната китайска литература има някой, който да е стигнал до крайност, то това е Ма Дзиен. С години никой друг не е поддържал подобен абсолютен усет към литературата, такова честно отношение, такова неподвластно на ежедневието чисто литературно експериментаторство. ~ Чън Сяомин, из Крайният Ма Дзиен