Възпитаниците от Неделно училище „Васил Левски“ град Валенсия и Аликанте на 20 и 21 юни тържествено отпразнуваха завършването на учебната година.
С песни, стихове, викторини децата се събраха за последен път за тази учебна година в класните си стаи. В присъствието на своите учители, родители и приятели, учениците споделиха радостта и задоволството си от успешното приключване на учебната година. Най-развълнувани бяха първокласниците, които като главни протагонисти в „ Празника на буквите“, доказаха, че вече могат да четат и пишат на български език. За положените усилия децата получиха своите свидетелства за завършен клас.Щастливи и доволни деца и учители уковечиха със снимки този тържествен момент завинаги.Всяко дете получи подарък- книжка- осигурен от асоциация „Прогрес“, с председател Рени Младенова.
Българчетата учат роден език, история и география на България, тропат народни танци, запознават се с културата, празниците и обичаите на своята родина. Подготовката, която получават в Неделно училище „Васил Левски“, е важна предпоставка за успешната им интеграция в българската образователна система.
На 20 юни по покана на асоциация „БАЛКАН“ Мадрид децата от българското неделно училище,заедно с фолклорната ни група посетиха ПЪРВИЯ БЪЛГАРСКИ СЪБОР В Испания,с песни,танци и игри премина денят им,а хореографа към фолклорната ни група господин Минчо Райков написа специално стихотворение за нас всички имигранти ,които сме далеч от РОДИНАТА ни,което очарова всички присъстващи на празника в Мадрид.
Р о д и н а
Родена си в далечно време,
но в райски чудна,прелестна земя,
най-ценното от всяко племе
си съхранила до сега.
С опашка копие едно забито
беляза нова карта на света
и хански,властен глас отсече-
„Тук е България!Аз Казах,вече!“
Отчувана със кръв и битки,
страна на славен,смел народ
покрита с паметни венци и китки,
намери ти през вековете брод.
От Изток слънцето в море се плиска
на Запад Витоша извила е снага,
Балканът по средата се разлистя
а Бог се къпе в Рилски езера.
Родопа носи свойто „мъжко време“,
Пирина все за Яне пее песента,
до Дунав Мизия простира черноземи,
а Добруджа е жлътнала в жита.
До дето погледа ми стига-красота,
жътварска песен, отсвир на кавал,
не ,няма по-красиво кътче на Земята,
а вярвайте ми-доста съм видял.
И днес далечни теб копнеем
навред сме пръснати в света,
без тебе как ли да живеем,
с България,вместо сърца!

23 юни, 2010 08:03 | 

Теми:
Facebook
Twitter
Google+


Facebook
Twitter
Google+