Неизвестна в най-известната държава

20 август, 2014 10:00 | Денят, Пътешествия, Свободно време | Няма коментари

Отидох на бригада в Съединените Американски Щати. И по-конкретно в щата Монтана. Не отидох, защото ми се ходеше, защото имах нужда от пари или защото мечтая да „хвърля поглед“ отвъд Океана. Отидох, защото повечето така правеха. И би било тъпо студентството ми да мине и да ме хване яд, че аз не съм ходила на бригада, а вече и не мога. На повечето така им се случвало. А и да порасна малко по-бързо, ако може, за да мога по-уверено да тропам с крак (а, защо ми беше?! ).
Летях общо около 18 часа, разпределени в 3 полета. По време на целия тоя летеж си мислех за часовите зони и как така минутите и часовете се точат (особено когато си 1.80 см, а седалката в самолета е за 160 сантиметрови люде), а времето лети.
По летищата няма дни. Нито петъци, нито недели и понеделници. Всеки е никой! Идва отнякъде и е тук, защото се надява или му се налага да стигне другаде. В багажа си носи само най-необходимото. В един момент разбира, че всъщност, всичко, оставено вкъщи, му е излишно. Изключаейки хората. Притежанията ни правят тежки, привързаностите несвободни. Няма как да отидеш другаде, без да си тръгнеш оттук. Всички ми се струват интересни и загадъчни. Мога само да гадая накъде отиват, с кого се разделят и кого ще срещнат. Какви важни дела ги очакват и с какви житейски предизвикателства ще се сблъскат. Динамиката изостря емоциите. А аз цялата се бях превърнала в едно очакване…

Пристигнах. Миришеше на цветя, трева и нещо, още непознато. Кънтри музика се лееше, крава някъде наблизо блееше. Отдалече съм и съм и за малко. А то било като по филмите – родео, гигантски бургери, разпилени коси в кабрио, гладки американски магистрали, дебилно непроницаеми ченгета, кухо усмихнати американци, изключителни промоции, жадни консуматори, консерви, яйца на прах, алкохол в хартиени торбички, paycheck-ове, големи банкноти, говорещи светофари, спирки. 3 месеца чистех стаи, оправях кревати, миех чинии, усмихвах се глупаво, задавах един и същи въпрос, за да чувам един и същи отговор, надсмивах се на „американската мечта“ , проклинах системата и сънувах българско сирене, розови домати, черноморски горещ пясък и мента със спрайт. Харесваше ми! Харесваше ми гамата от емоции, които ми даваше това преживяване. Харесваше ми отрезвяването!
Контролът е гениален и дебне отвсякъде. Угодното за системата е добре опаковано и лесно достъпно, другото старателно потъпкано. Отговорите са готови още преди да са дошли въпросите, за да няма излишни такива. Прекалено говорене, а никаква комуникация! Уеднаквяване, изкореняване на излишни емоции, фабрикуване на позитивно мислене и нагласа. Всеки порядъчен човек, чрез тежка работа и упоритост, може да постигне успех и да напредне в живота. Основното емоционално състояние е надеждата. След средно около 25-30 години методична работа, редовни данъци и покриване на нормите и изискванията за угодно социално поведение, ей ти на…американска мечта – изплатена собствена къща, евентуално и собствен дребен бизнес, още една кола, най-накрая време за почивки и запивки и в бонус един хей такъв функционален контейнер, където се съхраняват дните ти.

Сузана Теофилова