Секретарка под наем

5 юли, 2010 07:51 | Професия | Няма коментари

Кризата роди нова мода при наемането на секретарки у нас.
Малки фирми, които не са в състояние да плащат целодневно на асистентки в офиса, ги наемат почасово за бизнес срещи. Цели агенции за подбор на персонал вече предлагат услугата „секретарка под наем“. Тарифите се определят според дейността, която фирмата изисква от момичето.
Естествено никой не търси почасова асистентка, за да му вари кафето. Някои българи с малък бизнес обаче наемат момичета с чужд език, които трябва да представят положително фирмата им пред партньори, с които предстои подписване на договор. Момичетата не са компаньонки, те работят реално, правят стенограми на срещата или подпомагат шефа си в общуването с чужденците, ако езикът им не е точно неговата стихия. В други случаи асистентките се наемат за компютърна обработка на документи, особено когато идват крайни срокове при предаването на някой проект.
Заплащането почва от 20 лева на час, но може да стигне и до 50-60 – в зависимост от сложността на работата. Много българки вече заработват благодарение на комбинацията от две или три фирми, които ги използват на непълно работно време в различни часове. Практиката е разпространена обаче повече в столицата, по-рядко персонал под наем се търси в малките селища. Има обаче и бизнесмени от малки градове, които наемат секретарки в София почасово само когато провеждат бизнес срещи тук.
Тенденцията напоследък се разраства до степен и чужденци да се възползват от виртуални секретарки в България, тъй като нашите момичета искат по-малки суми. Най-често това се прави от германци, които наемат за 10-15 евро на час нашенки, които да им резервират билети и хотели, правят справки в интернет, отговарят на телефонни обаждания. На практика те вършат всичко, което и една обикновена секретарка, с тази разлика, че не виждат шефа си или поне го виждат изключително рядко. Най-търсени за подобна работа са момичета от България и Полша, тъй като го правят за цени, за които никоя уважаваща себе си германка не би се навила да работи.
Стела Стоянова, в. „Стандарт“, 05.07.2010 г.