Еньо Стоянов е завършил Българска филология в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и философия в Университета Уорик, Великобритания. Понастоящем е асистент по Теория на литературата във ФСлФ в СУ и литературен сътрудник в Института за литература, БАН. Автор е на публикации в областта на литературната теория, съвременната философия и културните изследвания. 

– Г-н Стоянов. Вие сте асистент по Теория на литературата в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Интересуват ли се студентите Ви от предмета и умеят ли да мислят философски?

– По принцип смятам, че има някаква зависимост между интереса към нещо и времето, което му посвещаваш. Колкото повече опознаваш някакво поле, с колкото повече разбиране е съпроводен опитът ти с него, толкова по интригуващи стават специфичните проблеми, с които то е изпълнено. Дисциплината, която преподавам, е изправена пред особен риск в това отношение. В програмите на филолозите, които я изучават, тя се появява в самото начало на тяхното следване и фигурира като своеобразно въведение към литературоведската част от образованието им. Като всяко въведение, тя е принудена да бъде твърде икономична и набързо да обхване почти необозрим обем от теми. Едно въведение винаги работи на кредит – то обещава, че онова, за което говори, ще придобие релевантност, ще разкрие своето значение някъде по-късно, някъде извън себе си – в случая поне в конкретните литературоведски дисциплини, които студентите тепърва ще изучават. Съответно зачатъкът на някакъв интерес към него в голяма степен зависи от доверието, което студентите гласуват на подобно обещание. По условие те са здравословно скептични, така че задачата на един преподавател в такава ситуация, поне според мен, е да се опита да ги убеди, че не е застанал пред аудиторията  само защото такава му е работата, а защото наистина вярва, че в онова, с което ще я занимава, се крие важен залог.

Обикновено теорията е противопоставяна на практиката, често по медиите чувам оплаквания, че висшите училища преподавали на студентите „само теория“ и липсвало достатъчно „практика“. Но теорията сама е особена практика – практика на мисълта със свои специфични приоритети, със своя собствена конкретност,  която напоследък е потънала в дълбока сянка, затънала под пластове неопределени призиви за „пазарни ползи“ и „връзки с бизнеса“. За мен най-същественото в теоретичната страна на хуманитарните науки е, че тя учи на критичност, на умението да разпознаваме и да се съпротивляваме на разнообразните манипулации, сред които сме потопени, и дори на самозаблудите, към които сме склонни. Това, струва ми се, е полезно за всеки, макар и не непременно в „пазарно“ отношение. Теорията ни учи да превръщаме онова, което е станало най-близко и привично за нас, в проблем, в нещо, за което трябва тепърва отново да се запитаме.  Все се надявам, че студентите са склони да приемат предизвикателството на тази теоретична практика. За жалост понякога това не се случва. Причините са много, но сякаш най-честата е това, че много от тях имат предварителната представа, че вече знаят какво трябва да знаят, какво трябва да учат. И ако университетът ги сблъска с нещо неочаквано, нещо, за което не са имали никаква представа, дори с някакъв непривичен начин да се говори за известните им неща, те са склони с лекота да отхвърлят тази неизвестност, тъй като вярват, че това, което не знаят или не разбират, не го знаят и не го разбират тъкмо защото то не е нужно да се знае или разбира. Това естествено води до там, че те не получават нищо от университета. Затова и работата на преподавателя е да ги провокира да поставят под въпрос собствените си предубеждения

– Напоследък има тенденция за спад в нивото на висшето образование у нас. Какво е мнението Ви по този въпрос- смятате ли, че това е реална преценка?

– Не мисля, че има реален спад в нивото на висшето образованието, поне що се отнася до качествата на преподавателския състав във водещите университети у нас. Проблемите с тях днес произтичат от другаде. Университетските институции в световен мащаб в последните десетилетия са подложени на засилващ се натиск да изменят на мисията, с която са били натоварени в модерната епоха.  Традиционно тъкмо в тях думата „образование“ придобива специфичния смисъл на оформяне, на придаване на образ.  Те имат за задачата да направят широко поле от възможности, достъпно за учащите се, и да ги снабдят с ориентири из това поле, така че сами свободно да избират кои от тези възможности да реализират и как да разширяват самото поле, как да създават нови възможности – за себе си и за другите. В този смисъл в модерната епоха университетът е въпрос на публичен интерес, дейността му допринася за преобразуване на всички сфери на живота. Днес обаче под силен икономически и институционален натиск университетите са приканвани по-скоро да съкращават, а не да разширяват възможностите на индивидите и обществото. На висшето образование вече се гледа главно като на инструмент за професионализация, все по-решаващи стават критерии от рода на реализация на висшистите на пазара на труда. Но ако задачата на университета е да те подготви да вършиш определена тясна професионална трудова дейност, то това означава, че той трябва да те снабди с един определен сноп от компетенции и само с него.  Всички други възможности са отказани, бързо отхвърлени като излишни. Университетите се превръщат в обслужващо звено, което изпълнява поръчки, призовани са да се съобразяват предимно с външни принуди. Това е особено видно във факта, че водещият въпрос около образованието и изследователската дейност в университетите през последните години е отчетността, осчетоводяването. Така обаче университетите престават да са източник на промени, превръщат се в заложник на капризите на един все по-нестабилен и променлив пазар, спрямо който винаги ще са обречени на догонване.

– Какво е мнението Ви за образованието у нас? Какво трябва да се промени и защо?

– Струва ми се, че образованието не е било приоритет на нито едно правителство и парламент от зората на демокрацията у нас. Това несъмнено трябва да се промени, но без обществен натиск едва ли ще станем свидетели на подобна промяна, тъй като държавниците нямат особен интерес от граждани, способни на самостоятелно и критично мислене. Един от най-видимите ефекти от пренебрегването на образованието е огромната бездна, която се отвори между средно и висше образование. Мнозинството от студентите пристигат при нас без базисни културни ориентири и преподавателите са принудени да компенсират заварените липси за сметка на материала, който се предполага, че трябва да преподават. Това  от своя страна създава дефицити в самото висше образование, а оттам и в медиите, в администрацията, в училищата (където порочният кръг се затваря).

– Бихте ли ни разказали малко по- подробно за научните си занимания?

– Изследванията ми са главно с теоретичен характер, напоследък особено ме интересува мястото, което литературата играе във формирането на опита ни с новото, различното, непредвидимото. Занимава ме и връзката между литературата и доминиращите съвременната ни култура форми – кино, телевизия, видео игри. Освен това заедно с няколко колеги създадохме нещо като кръжок под названието „Софийски литературоведски семинар“ и започнахме да организираме серия от семинари и публични дискусии около интересни теоретични проблеми, обикновено по повод на някоя значима в концептуално отношение монография. Съвместната ни работа се оказа много продуктивна и се придвижва към изграждане на обща изследователска платформа.

– Като един четящ човек бихте ли споделили с нас коя е любимата Ви книга или автор?

– Читателските ми предпочитания са доста разнородни, но ако трябва да откроя нещо, то несъмнено това е литературата на модернизма. Най-характерното за нея е, че това не е просто поредната литературна епоха – модернистите разкриват самите възможности на литературната форма. За мен най-емблематичен в това отношение е Джеймс Джойс, чието творчество несъмнено допринесе за избора ми в края на гимназията да се насоча към филологическо образование. Така е и с българската литература – най-много са ми въздействали автори като Чавдар Мутафов, Асен Разцветников, ранния Фурнаджиев и пр.

Въпросите зададе: Мариета Башева

Снимка: Личен архив    

Още по темата

Старозагорските деца грабнаха много награди в „Бъди грамотен“

Деца, младежи и възрастни се включиха активно в тазгодишното издание на инициативата "Бъди грамотен". В пешеходното ...

Правописният маратон “Бъди грамотен” тръгва от Стара Загора

И тази година правописният маратон “Бъди грамотен” ще започне от Стара Загора. Инициативата се осъществява от 2009 ...

Семеен летен лагер “Българска съкровищница”

    Леки и приятни занимания по български език сутрин, а следобед - български фолклор!  "Българска съкровищница" е новото ни ...

Българска съкровищница

Лятна школа по български език и фолклор. Подходяща е както за деца от страната, така и за българчета, живеещи в чужбина.

• Новини

Български език за чужденци

We offer private lessons ans lessons in small groups – in our office or via Skype.

Семеен летен лагер

Лятна школа по български език и фолклор. Подходяща е както за деца от страната, така и за българчета, живеещи в чужбина.

Следете ни