Мартин Иванов: Българската култура е поставена в жалка ситуация

Мартин Иванов е роден през 1970 г. във Велико Търново. Завършва английска езикова гимназия в Русе. Той е магистър по история в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, магистър е по право от Югозападния университет „Неофит Рилски“ и доктор в Института по история при Българската академия на науките. От 2000 г. работи в Института по история при БАН, а от 2008 г. е доцент там. Преподава стопанска история в СУ и във Висшето училище по застраховане и финанси. Специализирал е в Кеймбридж и в Националния университет на Ирландия. Владее английски, руски, ползва сърбохърватски. Автор е на над 150 научни публикации и 7 монографични изследвания.

– Г-н министър, кои бяха основните приоритети пред Вас по време на мандата Ви като служебен министър?

– Един служебен кабинет има много ясно и много тясно разписани задачи. Щеше да е проява на лош вкус да тръгна да правя революции или дори някакви структурни промени. Много внимавах да не навлизам в правомощия, които би имал само редовен министър, получил парламентарна подкрепа. За съжаление, още буквално от първия ми ден ме нападнаха сериозни проблеми – наводненото Ларго, забавената и потънала в липса на прозрачност програма BG08, обирът в музея на Шипка, сриващата се къща музей на Смирненски. И разбира се, заплахата пред театралния сезон, заради натрупан за първото полумесечие дефицит от почти пет милиона лева. Радвам се, че колегите проявиха разбиране и в трудната ситуация без актуализация на бюджета успяха да отпуснат някаква сума, за да не затворят театрите. Оттам нататък за мен в основен приоритет се превърна стремежът да покажа на обществото в каква жалка ситуация е поставена българската култура. Затова и извиках медии да видят как се разпада визуалната памет на страната в Националната филмотека. И ако остане време, ще ги поканя да видят условията, при които се съхраняват богатствата на Народната библиотека, че и в други наши институции.

– Очевидно има финансов проблем в театралните институции. Какви мерки ще предприеме културното министерство, очаква ли се ударно поскъпване на билетите през новия сезон?

– Една от основните цели на реформата, започната по времето на министър Рашидов, беше да се намери начин сценичните изкуства да се финансират, като същевременно остават достъпни за повечето граждани. Не случайно най-голям ръст на билетите през последната година бележат оперите, музикалните театри и симфоничните оркестри. Билетите за тях са с приемливи цени, а държавната субсидия на продаден билет е 76 лева. Така реалната цена става съпоставима с европейската, дава се възможност на съответната трупа да направи постановка на европейско ниво, като същевременно всичко е съобразено с покупателната ни способност. Голямата част от театрите в страната изпълняват своята част от договореността с държавата – правят спектакли, които пълнят салоните. Ако държавата изпълнява своите задължения и им превежда редовно субсидията към продадените билети, проблем не би трябвало да има. За съжаление, държавата е доста неизрядна; бави плащанията и често поставя сценичните изкусва в стресови ситуации и в абсурдното положение да стоят с празни каси при пълни салони. Абсолютно съм убеден, че не бива да се стига до вдигане на цените, защото всички видяхме колко години бяха нужни, за да се върне публиката в залите. Нека не я гоним отново.

– Мислите ли си за закриването на културни институции с крайно незадоволителни финансови резултати?

– От една страна, когато става дума за култура, не бива да мислим като счетоводители. От друга, всички трябва да се съобразяваме с това, че живеем в пазарна среда и директорите на културни институции трябва да бъдат в състояние да управляват така, че да постигат колкото е възможно по-добри финансови резултати.

– Кои културни институции са най-застрашените?

– Музикалната общност още не може да се примири със закриването на два филхармонични оркестъра в страната, които съответните общински власти решиха, че не могат повече да издържат. Всекидневно виждаме как трудно се борят за оцеляване десетки читалища и библиотеки в страната. Читалищната система е нещо незаменимо за България и ние трябва да направим всичко възможно, за да я съхраним. Но не бива и да си затваряме очите в случаи, когато думата „читалище“ е само табела, която прикрива каса за източване на държавни пари и нищо друго.

– Откакто сте служебен министър на културата непрекъснато чуваме от Вас фразата, че културата е единственото нещо, което със сигурност може да вдигне духа на българина, да нахрани сетивата му и го накара да се гордее със страната си. Смятате ли, че извън най-големите градове хората се интересуват от култура, желаят да посетят културна институция и се интересуват за съдбата на културата като цяло? Наскоро изследване показа стряскащи данни за това, че над 60% от родителите не са завели децата си на културно събитие през 2014 година. Как министерството ще се включи в решаването на този проблем?

– В края на миналия месец – на 28 септември, организирахме една инициатива „Чети с мен“ в подкрепа на идеята да покажем на децата основно, че е хубаво да се чете, че е полезно, че това е удоволствие, а не тегоба. Паралелно със събитието в София, чрез училища, библиотеки и читалища се обърнахме към цялата страна да се включи. Не можете да си представите какъв беше ентусиазмът именно в малките общини, в селата. Около 100 общини се включиха активно, при това с много интересни и атрактивни програми. И още един отговор на вашия въпрос – през последните години данните показват, че най-силно се усеща повишаването на интереса към театрите именно в страната. Знам, че данните от изследвания рисуват една доста мрачна картина, което показва, че не сме достатъчно активни и упорити в опитите си да осигурим лесен достъп на хората до култура. Ако им осигурим повече инициативи, по-непосредствен достъп до културни събития, мислите ли, че няма да проявят интерес?

– Г-н министър, на пресконференцията, на която представихте екипа си, не успяхте да отговорите със точност на въпроса за сградата на НГДЕК. Успяхте ли да се срещнете вече с директорката на гимназията и произтече ли нещо от този разговор?

– Имахме срещи с директорката; с групата, която се бори гимназията да остане в центъра; с групата, която се бори гимназията да се върне на ул. „Баба“. И днес, кажи-речи два месеца след онази пресконференция, аз пак не мога да ви отговоря с точност на този въпрос. Имаме следната ситуация – две силно конфронтиращи се групи, абсолютно не склонни на компромис, които искат две коренно противоположни неща. Групата, която настоява НГДЕК да се върне в Модерно предградие, твърди, че така ще се изпълнят условията, поставени с отпускането на европейския заем за ремонта. Но това не е така, защото ако върнем насила училището, има реална опасност то да се разпадне и да спре да съществува. Така че условията пак няма да са изпълнени. Групата, която настоява НГДЕК да остане на Женския пазар, твърди, че естественото място на един елитен лицей е в историческия център на София. На което пък техните опоненти противопоставят лошите битови условия на новото място. Каквото и да предприемем, една от двете групи ще остане дълбоко наскърбена и гневна. Редно е окончателното решение да се вземе от редовно правителство, излъчено от парламента. Защото истината е, че самото съществуване на Класическата гимназия е поставено на карта в момента.

Снимка: Министерство на културата

Въпросите зададе: Георги Вянев