Смъртта на селското школо

Заради демографския срив и липсата на деца през последните 4-5 години селските школа на много места в страната хлопнаха кепенци. Днес повечето изоставени сгради тънат в бурени и тръни. Прозорците са изпотрошени, едната от вратите е закована с дъски с пирони, покривът тече, улуците ги няма. Такава е картината на бившото основно училище в село Вехтово, закрито през 2007 година. Сградата е на два етажа, гредоред, но в момента е в окаяно състояние, руши се и ще се разруши – въпрос на време е, коментира пред „Монитор“ кметицата на селото Ива Вълчанова. И в община Шумен и в останалите девет общини от областта положителен опит в преустройването на закритите училища няма. Официално сградите са дадени за стопанисване на селските кметове. Стопанисване означава долу-горе,

че сме пазачи и дотам

обяснява статуса Ива Вълчанова. През 2008 г. училището във Вехтово било наето за кратко от търговец на билки, който го използвал за сушилня. През тая друг билкар поискал помещения за две седмици, докато трае липовата кампания. Процедурата е сложна – аз трябва да подам докладна, общината да насрочи търг, да се изчакат сроковете – през това време кандидатът си намери друг обект, разказва кметицата. Според Вълчанова единственият изход за училището е да бъде продадено. Казах му и на кмета на Шумен Красимир Костов. Попита ме: „А има ли купувачи?“ Отговорът ми беше „не“ и разговорът се изчерпа, обяснява още кметицата.

Преди две години за продан било обявено училището в село Средня. Цената била висока и кандидатът се отказал. По-добре да се вземат, макар и малко, пари, отколкото имотите да рухнат и да не донесат нито лев, смята Ива Вълчанова.

Подобна е съдбата на училището в с. Драгор, Пазарджишко, където школският звънец замлъкна през 2007 г. Намеренията са там да отвори врати неделно училище, но все още процедурата не е приключила. Сега в училищния двор се разхождат гущери, а под стрехите гнездят прилепи и лястовици. В селата Добровница, Мирянци, Тополи дол, Сбор и Априлци училищните сгради също са предоставени на кметствата, но с тези оскъдни бюджети те едва свързват двата края, та камо ли да мислят как да плащат на охрана. Ако влезете в подобна сграда, ще онемеете при вида на счупените чинове, разпръснатите по пода детски рисунки, изтръгнатите кабели, прозорци, врати… След като местният парламент взел решение да се закрие училището в Априлци, никой не обяснил какво ще стане със сградата. Преди години, още докато тук се помещавал интернат – от него останали около 100 легла и дюшеци. Кореспонденцията с просветния инспекторат в Пазарджик по онова време била ненужна, защото оттам никой не отговорил какво да се прави с въпросното оборудване, спомнят си местните. Някои по-атрактивни сгради намериха новите си стопани като училището в с. Ляхово, продадено на сдружение „Училищен спортен клуб по конен спорт – ТЕРЕС“ представлявано от Георги Мърков. С нов собственик е и постройката, в която се е помещавало училището в с. Крали Марко. Бившо училище

приюти плажен комплекс

Обезлюденото основно училище в с. Дебращица от 2-3 години е превърнато в развлекателен туристически комплекс „Фантазия“, който разполага с открит басейн и е особено привлекателно място за бягащите от летните горещини пазарджиклии. Новият собственик е преустроил една част от школото в туристически обект, а задните пристройки още пазят вида на селската ковачница на „учение и дръзновение“. Т.нар. оптимизация на училищната мрежа засегна най-съществено образователната система в община Панагюрище, където по схемата „три в едно“ бяха слети три професионални гимназии – Професионалната техническа гимназия „Инж. Никола Белопитов“, Стопанската „Атанас Буров“ и Професионалната гимназия по лека промишленост „Райна Княгиня“. В закритите училища местното общинско ръководство разкрива защитени жилища, дневни центрове за деца и възрастни или ги ползва за временни складове, като например началното училище „Сава Радулов“, приютило дарението на дипломата Теодор Димитров, работил над 30 години в библиотеката на Европейската служба на ООН в Женева. Сред натрупаните в безлюдните класни стаи има 100 редки и ценни издания на латински, френски, италиански, немски от периода 1600-1700 г. африкански маски и пластики, а идеята на панагюрската община е да преустрои някогашните класни стаи в изложбени зали и там да експонира ценното дарение.

Бум на продажбата

на закритите школа бе през 2005 и през 2006 г. Областната администрация в Добрич обяви публични търгове за имотите. Напливът на кандидат-купувачи бе огромен. Мнозина си точеха зъбите за мащабни инвестиции в школата в селата Славеево и в Прилеп, които са на десетина километра от Албена.

Старото училище в Славеево се продаде с откъртени прозорци и врати. Дворът му е до самия централен път за морето и се шири на 9200 кв. м площ. Прилича на огромен парк, потънал в храсти и шубраци. Селското училище е строено през 30-те години на миналия век по време на румънската окупация на Южна Добруджа. Пламенни родолюбци събирали пари, за да вдигнат школо за децата на Славеево и на съседното Пчелино, за да учат, знаят и пазят българския език. Училището е закрито през 80-те години. Наддаването за порутената сграда и парцела тръгна от 19 000 лева. Според местните имота

купил бизнесмен от Варна за 80 000 лева

Имал намерение върху терена да строи къщи за чужденци. Кризата обаче го връхлетяла и сега в момента на огромния имот има само купчина от тухли. „Човекът се принуди да събори сградата и да я разпродаде за материали“, каза кметът на Славеево Желязко Ганев. В селото върви слух, че бизнесменът искал да се отърве от имота и го продава, за да си възвърне лошата инвестиция.

Старото училище в съседното село Прилеп вече рухна, каза кметският наместник Иванчо Енчев. То бе оценено за 30 750 лева, но липсваха купувачи въпреки атрактивното място на Прилеп – само на 10 км от морето, гъстата Батовска гора наоколо и оформената вече вилна зона. В Прилеп е прочутият етнографски комплекс „Чифликът Чукурово“, който посрещна английския престолонаследник принц Чарлз при неговата визита в България. „Училището не можа да се продаде и рухна. Първо покривът падна и после всичко се срути“, каза Енчев. Той отговаря и за съседното село Дебрене, чието училище също е от закритите. Частен инвеститор проявил интерес към сградата и я купил. Искал да прави работилници и цехове. По нещастно стечение на обстоятелствата човекът починал. Наследниците му съборили всичко и го разпродали за материали.

Подобна е съдбата и на останалите закрити школа в Добричко. Купуват ги или за работилници, или за да използват материалите, коментираха от Областната администрация в Добрич.

Миналата година е било продадено само едно училище – в село Козлодуйци. Сега купувачът го използва за складови помещения.

Диана Варникова, Красимир Крумов, в. „Монитор“, 07.07.2010 г.