Иванка Добринова коментира на 27 юни, 2013 г., 21:20 ч.

Първите три неща , които трябва да се променят в обучението по български език и литература са:1/ обема на учебното съдържание по български език в V-VII клас;2/ обема на учебното съдържание и езика на учебниците по литература в IX – X клас и не на последно място да се даде повече свобода на учителя без да го закрепостяват към годишното разпределение

Емилия Йорданова коментира на 29 юни, 2013 г., 18:04 ч.

Добре ще е да се реализира една разумна идея, която напоследък започна да добива гласност – да се разделят българския език (граматика) от литературата, за да не си „изяждат“ един на друг часовете. Блок БЕЛ отново може да се постигне, но да се отдели и подчертае важността на българската граматика в подготовката на учениците.
Осмислянето, разсъждаването върху литературно произведение, упражненията по реторика на базата на основните въпроси и идеи, заложени в него – това също е важна съставна част от подготовката по литература. Не просто отговор на отворен въпрос, а умението самото дете да се научи да пита и да размишлява върху литературното произведение.
Необходимо е да се обърне повече внимание и на писането – писмени разсъждения, съчиняване (литературно творчество), писане на есета, работа по литературни проекти.

Яница Маринова коментира на 29 юни, 2013 г., 20:02 ч.

Обучението по бълг. език и литература следва да се случва с любов..
Обемът на съдържанието да бъде синтезирано. Учителят да умее да открие междупредметните връзки и да ги прилага.
Бълг. език и литаратурата са нещо цяло, те не бива да се делят. Ученикът може да открива усвоените правила чрез четенето на текстове.
Особенно важно е да се грабне вниманието на децата. Часът по литература следва да се случва като приказка- учителят е героят, а учениците го следват. Задавайте роли на учениците, потопявайте ги в различен свят. Те трябва да излезнат от света на лаптопа и затвореното пространство.
Не ги тестирайте непрестанно. Системата подлага на непрестанен стрес учителя- той е длъжен да отчита всяка дейност, поради което няма време да се съсредоточи върху творческият процес.
Струва ми се , че съдържанието е разпръснато в годините. Добре е когато една глобална тема- да речем пунктуация се започне и завърши в съответният клас. Тя може да се надгражда в следващите, но да не се започва от самото начало.
Неграмотността на децата ни се дължи на липсата на интерес към предмета. Провокацията към тях следва да се извършва от учителя. Карайте ги да изразяват чрез думи мислите си. Нека децата пишат на белия лист- нещо, което вече е дефицит.
Произведенията по литература също не бива да се разглеждат строго индивидуално, връзка между тях може да се намери. И като се открие непрестанно да се прави паралел и припомняне. Така учениците запомнят самите автори и творбите.
Следва да се стимулира четенето. Но то не бива да става чрез списък от задължителна литература. Учениците трябва да се чувстват свободни!

Невинн коментира на 1 юли, 2013 г., 21:20 ч.

Напълно съм съгласна с коментара на Яница Маринова.Наистина системата ни подлага на непрестанен стрес. Всяка година след ДЗИ започва кошмарът на учителя, защото трябва да се обоснове за резултатите и разминаванията в оценките, които по принцип са със стотни.А, не дай си боже, да има разминавания с единици, четат те във всички доклади, пишеш анализи и обяснения и през цялата учебна година имаш проверки.

Петя коментира на 10 юли, 2013 г., 14:05 ч.

За начален етап сега часовете по български са точно разпределени – нови знания, затвърдяване. Няма предвидени часове дори за входни или изходни нива. Да има предвидени часове за диктовка – правопис, коментар, свързването й с изучени граматични категории и правописни правила. И ако НВО се запази в този формат, в учебната програма да бъде застъпено „четене с разбиране“.